Неразбиране между основните политически сили при избора на председател на Народното събрание, или умишлени действия, за да се стопира водещата роля на президента Румен Радев? Този въпрос се задава все повече, предвид общите действия между ГЕРБ и ПП – ДБ в първите дни на парламента.
За да функционира Народното събрание трябва да се случат три действия – депутатите да се закълнат, да се избере председател на Народното събрание и да се сформират парламентарните групи. Към момента от тези условия е изпълнено само една. Така на практика има „работещ” парламент на 1/3.
Реално към днешната дата имаме избрани и заклели се депутати, но всичко друго в Народното събрание е блокирано. Освен че не могат да се приемат закони, президентът също е в ситуация, в която нищо не зависи от него.
За да се превърне в главно действащо лице и той да диктува дневния ред на парламента, трябва да се изпълнят другите две условия. На практика след това Конституцията му позволява да тупка топката с месеци между консултациите и връчването на мандатите, но може и да форсира за няколко седмици всички процедури. Така датата за евентуален предсрочен вот ще зависи изцяло от него.
С работещ парламент на 1/3 двете основни формации могат със седмици да преговарят и да работят заедно и по законодателните инициативи, преговорите за кабинет и различни реформи. В Конституцията няма срок, в който партиите да изпълнят втора или третата точка от започването на работата на парламента. Двете коалиции имат повече от 121 депутати, което значи, че те не могат да бъдат заобиколени.
Следващото заседание на парламента е в сряда, отново с точка за избора на председател. Почти сигурно то отново ще трае няколко минути, а след това преговарящите екипите на двете партии, ще продължат своята работа. Радев пък ще продължи да е страничен наблюдател на всички процеси в 49-ото Народно събрание .
Така отговорът на основния въпрос по-скоро клони към втората хипотеза, а именно, че „неизборът” на председател съвсем не е неразбиране между тях.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри