След по-малко от месец започва новата учебна година, а няколко седмици след нея предстоят и поредните парламентарни избори – всичко това неизменно ще повдигне отново въпросите за качеството на образователната ни система и какво тя предоставя на децата и на обществото. За съжаление фактите към момента не говорят добре за системата, а действия за реална промяна не се забелязват, съобщават от Института за пазарна икономика.

Вече коментирахме тук последните данни за средния успех на матурите по БЕЛ по области, но какво се случва в отделните училища? За част от тях държавните зрелостни изпити се оказват непреодолимо препятствие:

  • от 950 училища в България, в които ученици са се явили на задължителния ДЗИ по български език и литература в края на учебната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) средният успех на учениците е под „Среден“ 3,00;
  • в тях са се обучавали 6455 деца или около 15% от всички завършващи средно образование в България;
  • 189 от тези 307 училища са професионални гимназии, 102 – средни училища, 14 – спортни училища и 2 – духовни училища;
  • в 27 училища средният успех на матурата е точно „Слаб“ 2,00 – това означава, че нито един ученик в тях не е издържал успешно зрелостния изпит и няма да получи диплома за завършено средно образование;
  • разпределението на тези 27 училища по видове показва, че 13 от тях са средни училища, 13 – професионални гимназии, а 1 е спортно училище – на практика няма значение видът на училището;
  • разпределението по области на училищата е представено на графиката по-долу, като в области Бургас, Пловдив и Плевен има по три, в Кюстендил, Пазарджик и Стара Загора – по две.

  

Това, разбира се, не са единствените училища с ученици с оценка „Слаб“ на матурата, в останалите училища също има такива ученици, но в тези 27 няма нито един успешно издържал матурата по родния си език и това вече е системен проблем. Тези училища, както и цялата система всъщност, символизират провалът на държавата да осигури каквото и да било качество на образованието за тези деца и ако ще се предприемат мерки, е добре да се започне точно от тях, особено ако този провал не е еднократно явление, а се повтаря във времето.

Но какво може да се направи?

Концепцията за качеството на образованието дотолкова се е изтъркала от прекомерна употреба в обществото, че почти никой не може да даде смислена идея как точно тази концепция да се реализира на практика. Може би трябва да се започне с:

1) Поставяне на ясни, точни и измерими цели какво искаме да постигнем – например да няма нито едно училище като горните 27; да постигнем определен среден успех за всички ученици в страната, да свалим до минимум общия дял на слабите оценки, да постигаме определени точки на международните оценки на образователните резултати; да намалим до минимум отпадането на деца от системата? Целите могат да са различни и за тях трябва да се постигне обществен консенсус.

2) Измерване на резултатите съгласно поставените цели – възможно е матурите да не са достатъчно добър измерител на качеството, може би има нужда от по-често или по-различно проследяване? Измерването обаче е крайно необходимо, за да се констатира проблемът, а заравянето на главата в пясъка определено не помага.

3) Необходимо е и ясна идея за действията при сигнали за ниско качество – какво ще правим с училищата със слаби резултати и кога, можем ли да си позволим да чакаме още и колко. Механизмите за подкрепа биха работили при възможно най-рано установяване на проблем и те могат да са най-разнообразни – подкрепа с учители или друг ресурс, специфично финансиране, програми за обучения на ръководството, персонала и учениците, ако е необходимо – индивидуално обучение и много други. Има достатъчно образователни експерти в страната, които да могат да реализират на практика подобни програми.

4) Финансиране за резултати – това имплицитно допуска, че ще финансираме за „добри“ резултати, но политиците досега удобно пропускат важният факт какво ще се прави, ако изобщо няма такива? Често се случва, и това е нормално, значителен ресурс да трябва да се отдели за корекция и в ситуацията, например на горните 27 училища, може да се окаже, че ще инвестираме повече в училища с ниско качество. Това са тежки въпроси с неясен засега отговор, които е добре да се обсъждат и да се решават, за да не бъдат провалени още няколко поколения, обещавайки им качествено образование само на думи.