Ислямска държава е модерна тема и привлича желанието на множество хора да демонстрират опитите си за анализ по темата. Напоследък темата за "гнезда" на ИД на Балканите започва да става все по-актуална, анализите стават все по-интересни и апокалиптични и плашещи.

За щастие, ситуацията не е чак толкова трагична. И цялата заблуда започва от една основна грешка - да се слагат всички мюсюлмани и всички течения на исляма под един общ знаменател. Всъщност ако човек е поне малко от малко запознат или ако иска да каже истината на своята аудитория, ще започне с това, че в исляма разнообразието не е по-малко. И то не се ограничава само до сунити и шиити.

Ще хвърля бърз поглед на всяка една от държавите, върху която смятам, че имам поглед.

 България

Категорично смятам, че в огромната си част българските мюсюлмани са скептични към ИД или биха подходили негативно към опитите да бъдат "вербувани". Причината за това е много проста - българските граждани, изповядващи ислям (независимо от това дали са турци, българи и т.н.), в огромното си множество са мирни, работни, добродушни и вярващи хора. Като цяло на тях насилието и фанатизмът са им чужди.

Все пак, горните разсъждения не са абсолютни.

ИД би могла да получи топло посрещане в някои ромски общности. Известно е, че при тях неформалните лидери имат твърде голям авторитет и при подходящо стимулиране, биха могли да "посветят" подопечните си в тази идеология. Но ... размахването на знамето на ИД не означава автоматично, че разни хора ще тръгнат да се самовзривяват или да правят други идиотщини. Когато бъдат оставени сами - т.е. ако бъдат изпратени "на мисия", притесненията им ще нараснат чувствително, а инстинктът за самосъхранение, най-вероятно ще е по-губителен за такава мисия и от най-доброто контраразузнаване. Т.е. в ромските общности ИД може да пожъне медийна слава и шум, но ... за нещо повече ще им трябват години на промиване на мозъци.

Българите мюсюлмани (помаците, както неправилно биват наричани). Започвам с уточнението, че независимо от мнението на популисти, русофили, кресливци и т.н., българите, изповядващи ислям, са прекрасни българи и страхотни хора. Добродушноостта и трудолюбието им са естествена преграда срещу войнстващата агресия на ИД. При тях "пробив" може да има само в изолирани общности, където хората са необразовани и където е попаднал ходжа, получил образованието си "навън" и съблазнен от ИД. Там от чисто религиозен страх някой може и да се излъже да направи някоя дивотия, но като цяло страхът им от Бога и нетърпимостта към злото ги прави враждебна почва на терористичното семе.

 Македония

Тук има малко по-сериозни възможности за избуяване на ислямски фундаментализъм. Основната "таргет" група е в албанските райони, които повече от десетилетие браха плодовете на арабската щедрост, с които си направиха големи къщи и джамии (които, обаче, не са масово посещавани). Дето се вика, от икономическа благодарност тоя или оня ветеран от Косово или Босна и Херцеговина може да реши да се ангажира (в скоби казвам, че албанците в Македония нямат много общо с тези в Албания, но това ще изясня по-долу). В другите мюслмански общности - турци и торбеши (както се наричат "помаците" тук) не виждам сериозна опасност да бъдат вербувани в големи мащаби. Специално торбешите - никак.

 Албания

Ситуцията е интересна поради простата причина, че малка част от хората по света и у нас си имат реална представа за тази държава, а всеки се напъва да дава мнение, формирано от изкривени медийни активности.

Започвам оттам, че Албания в никакъв случай не може да се определи като мюсюлманска държава. Има огромни православни и католически общности. Има и немалко атеисти. Анализирайки споровете по въпроса и личните си наблюедния, смятам, че не е пресилено да се каже, че мюсюлманите там са около 50%. Ислямът в Албания има много нисък коефициент на фанатичност. Огромната част от хората не приемат религията като нещо, което да ги разделя. Там браковете между представители на различните общности не са рядкост или екзотика, а съвсем нормално явление. Както са например браковете между левскар и цесекарка в България. Не е пресилено да се каже, че Япония и Албания са двете държави, в които междурелигиозното противопоставяне е елиминирано в най-висока степен.

Както казах и по-горе, намирам много сериозна разлика между албанците в Албания и в Македония. Абсорбирали арабски пари, македонските са по-склонни на радикализация и това си личи по един много тривиален пример. По пътя от Скопе до Охрид - 170километра- можете да видите много повече джамии (познайте с какви пари са построени), отколкото в Албания от границата до Драч (Дуръс) - 150 километра, които са изцяло в мюсюлманската част на Албания.

Има и други специфични особености, които ще са големи пречки пред евентуалните опити на ИД да навлезе. Албанското общество е изключително привързано към традициите си и се отнася негативно към всеки, който се опита да ги накара да ги пренебрегнат. Показателно в тази връзка е, че вече 500 години всички власти се провалят в опитите си да елиминират Кануна на Лека. Всички репресии и други опити миналото да бъде забравено се пречупват пред уважението на албанците към традициите. И именно този негативен по много причини феномен, както и уважението към правото на другите да изповядват своята религия, ще се яви една непреодолима крепост пред евентуални опити на ИД да побият знамето си тук.

 Косово

Преживялата война държава е международен протекторат, на територията на който има сериозно количество войски и служители на международната общност. Всеки опит за пробив тук неминуемо ще бъде забелязан. Анализирайки Косово, трябва да припомним и спецификите на албанците, посочени по-горе. Все пак, тук фундаментализмът на ИД би могъл да получи по-топло посрещане. В Косово има много ветерани от АОК, които по време на войната са се пристрастили към миризмата на барута, "музиката" на стрелбата и "силата" и "предимствата", които дава оръжието. Тези хора имат трудности да се интегрират в миролюбивото общество. Техният адреналин е благоприятен за посланията на ИД. Но това е така не заради религията, а именно заради агресията. 

 Босна и Херцеговина

Една прекрасна и тъжна страна, в която белезите от войната и нещастието ни гледат от всеки ъгъл. Повече от 40 % от населението тук са сърбоезични мюсюлмани. За повечето изследователи няма съмнение, че бошняците (или босненските мюсюлмани) са ислямизирани сърби - аналог на българите-мюсюлмани в Родопите.

Само че за разлика от нашите сънародници, там са започнали да се превръщат в различен етнос. Причина за това е несамо абсурдното включване на етнос "мюсюлманин" в демограската система на Титова Югославия.

Причина е и нетърпимостта, която претендиращите да са православни сърби проявяват към своите сънародници, изповядващи ислям. Религиозното противопоставяне по време на войната в Босна и Херцеговина толкова е разделило хората, че пътят за национално единение там е химера.

Бил съм няколко пъти в Босна и Херцеговина и съм срещнал много добронамерени и прекрасни хора в мюсюлманските райони там. Но виждам и една неприятна тенденция. Отхвърлени и избивани от своите (сърбите) босненските мюсюлмани лека-полека потеглят по свой нов път, който не знам накъде отива. Само че видимите му белези са притеснителни. При първото ми ходене в Сараево 2012 видях един пострадал от войната, светски европейски град, в който живеят повече нормални хора и по-малко фанатици. Оттогава насетне всяка година минавам и виждам една притеснителна тенденция. Макар че светски облечените хора са си мнозинство, забулените момичета и брадите на фундаменталистите стават все повече и повече. Липсата на стабилна идентичност и негативизма на останалите общности превръщат босненските мюсюлмани в податлива и желана цел на всякакви фундаменталисти, сред които, предполагам и ИД.

Истината за противодействието на опитите на ИД е, че крайните елементи, които радикализират обществото, трябва да бъдат ограничени. А на отделните социални и религиозни групи трябва да им се покаже, че са неделима част от обществото и че са уважавани и ценени. В този ред на мисли, смятам, че България има дълг към своите граждани - българи, които изповядват исляма.

В заключение искам да кажа, че "келеши" има във всички общности и навсякъде може този или онзи агресивен момък да се подведе. Но единичини прояви не могат да формират изводи за цялата общност, към която тези "юнаци" се числят, напротив.

Адв.Станислав Станев, TrafficNews.bg

 *Адвокат Станев е член на Пловдивската адвокатска колегия