Вчера служебният финансов министър описа почти апокалиптична картина на перспективите пред българския бюджет. Огромна част от апокалипсиса е фейк.
В моите очи с днешното изказване финансовият министър всява паника по време на предизборна кампания. Направи същото, макар в по-малко страшни краски, и по време на предходната предизборна кампания. Нито едно от апокалиптичните предсказания тогава не се сбъдна. Нито едно. Единственото следствие на паникьорското говорене тогава беше, че оскъпи пласирания тогава публичен дълг. В края на 2022 бюджетът беше на дефицит под 3% на начислена и под 1% на касова база. През зимата хора не умираха от глад, нито от студ. Инфлацията, все още наистина висока, започна да спада. Държавните разходи устойчиво нарастваха по-бавно от държавните приходи. Фискалният резерв е със стойности от около 10% от БВП за 2022.
И изведнъж сега отново чуваме същите апокалиптични послания, сериозно засилени до почти трагични краски. Всъщност това, което знаем за българския бюджет от началото на 2023 е, че разходите продължават да нарастват с темпове подобни на тези от 2022, но има намаление на темповете при приходите. Това намаление в приходите не може да се обясни с по-ниската ДДС ставка, основно върху хляба, която струва около 20 милиона лева на месец. Но може да се обясни с възстановяване на устойчиви до неотдавна схеми за избягване на плащания по ДДС от големи данъкоплатци. Защото е видно, че други данъци, при които е доста по-трудно да се лъже, приходите продължават с много бързите темпове на растеж.
В говоренето от днес се прокрадва една противоречаща на всички останали послания идея, а именно, че въпреки апокалипсиса, служебният кабинет все още е в способност да предложи бюджет с предвиден дефицит от до 3%. Звучи почти като чудодейство, ако картината е наистина толкова страшна. Но всъщност трикът е стар и с устойчиво приложение от близкото минало: рисува се апокалипсис, за да се оправдаят по-ниски темпове на нарастване на разходи, от които трудно се краде, за да има по-високи темпове на нарастване на разходи, от които се краде лесно и с добре смазани схеми. И в двата случая потърпевши са хората – било като данъкоплатци, било като получаващи трансфери или заплати от бюджета, било като ползватели на публични блага и инфраструктура.
С други думи, днешната риторика на финансовия министър в крайна сметка цели паника, въз основа на която българските публични финанси да се върнат към доскорошните практики на крадене за сметка на гражданите. И те ще бъдат стабилно окрадени, отново. И ще стоят стабилно бедни, отново..