Какво си мислите, когато чуете думата „влак”? Само моля без цинизми! Не е нужно всички да разбират колко са мръсни, бавни, неточни, некомфортни, опасни, студени (или горещи), неудобни, шумни… съвременните тренове. Особено пътническите. Не че между тях и т.нар. бързи има кой знае каква разлика.
А какви влакове имаше едно време! Помните ли ги? И в най-трудните години (след двете войни, през 50-те) задължително в тях се мъдреха вагон-ресторанти. Разбира се, не бяха за всеки, защото надценката в тях беше като в категория "Интерхотели", ама то и сега колко могат да си позволят да си пият кафето в 5-звезден хотел например?
А в РСВ-то си беше направо купон! Особено ако си имаш компания и трябва да „убиеш” часовете от Пловдив до морето. Даже и книга не ти беше нужна! Плащаш си един чай с малък коняк и… ей го Бургас. А ако дестинацията е по на север, направо си на кяр – спестяваш парите от спален или кушет вагон. Така хем не си принуден да търпиш хъркането и миризмите на някого, хем си пиеш, можеш и да похапнеш, даже да се позабавляваш. И докато удариш едно-две питиета и завържеш едно-две запознанства, Варна се показала.
И на вниманието на тези, които поради крехката си възраст си представят някаква мизерна обстановка! Не! В РСВ-то си беше направо луксозно – даже салфетките бяха вносни.
Има ли сега вагон-ресторанти? Няма. Причината, естествено, не е по-краткото пътуване – няма такова нещо! Средната продължителност на пътуване сега от Пловдив до Бургас е… 6 часа и 2 минути! А от Пловдив до Варна - 9 часа и 8 минути! Кажете ми сега как се изтрайва цели 9 часа без храна? То поне колички със закуски и кафе да имаше – както беше през 70-те години! А сега какво – носиш в чантата някое протеиново блокче, въобразяваш си, че ти е залъгало глада, а като стигнеш до заветното море, направо си припаднал от глад и… нерви. Друго си беше, когато млади жепейци (тогава не ги наричаха стюарди) обикаляха от купе в купе но няколко пъти и подкупващо ти предлагаха от лимонада до принцеска с кайма.
А пушачите? Как да се чувстват сега пушачите? Едно време си имаше купета и за пушачи, и за непушачи. Във вагон-ресторанта, естествено, се пушеше поголовно. Единственото място, в което цигарите бяха забранени, беше вагонът за майки с деца. Но там пък имаше… люлки. В по-старите времена си спомням едни с железни вериги. После май станаха въжени. Представяте ли си тази картинка? Купе, седалки, а между тях – люлки. И бебешки плач оглася целия вагон.
Това с бебешкия плач си го измислих. Всъщност нямам спомен. Най-вероятно бебетата просто са спели, защото не мога да си представя по-успокояващо и приспивно нещо от монотонното пуф-паф, пуф-паф…
А един приятен женски гласец всеки път, когато влакът намали скорост, тържествено обявява коя е следващата гара и какви връзки има оттам... А сега опитайте да разберете същото – даже от гишето за информация, което се намира на гарата! Гарантирам ви, че ще ви вдигнат кръвното още при първия въпрос. Днес си направих експеримент – на пловдивската гара, където си бях закупила вече билет за някъде, попитах на „Информация” в колко часа пристига влакът „някъдето”. Казаха ми: в 21, 15 ч. Погледнах билета – там пишеше: пристигане в 21,36 ч. Погледнах на информационното табло – часът за пристигане там беше… 21,50. Извадих телефона и съобщих (не толкова тържествено и с приятен гласец): Чакайте ме между 21,15 и 21,50 на гарата!
Такива работи ми идват в ума, докато въпросният „неориентиран” във времето влак се носи плавно към целта си. Нямам проблем с „убиването” на времето (въпреки липсата на вагон-ресторант), защото скоро ще трябва да сляза от влака на някаква гара и да се кача на автобус. С влаковия билет. А автобусът щял да ме закара до друга гара, където отново да се кача на влак, за да продължа до „някъдето”.
Е, хванахте ме! Това разнообразие го нямаше едно време…
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри