Градска железница с естакади и тунели, възраждане на тролеите, трамваи по централните булеварди, електробуси… Всички тези мечти за пловдивския публичен транспорт са обсъждани през последните години, а досега единствено не се бе говорило за амбициозния проект на Илон Мъск за хиперлуп – до днес! На шега зам.-кметът Стефан Стоянов заяви, че Общината може да се обърне към канадския милиардер за системата за свръхскоростен левитиращ влак на магнитни релси, разположен във вакуумна тръба. Това се случи на дебата за градската железница на Пловдив, който обаче показа или дълбоко неразбиране на концепцията ѝ, или просто в мечтите си някои съветници получават делюзии.
Докато обаче всички витаят във въздуха, състоянието на публичния транспорт става все по-отчайващо. Автобусите стават все по-малко, както и пътниците. В момента градски транспорт на практика използват единствено тези, които нямат алтернатива за други вид предвижване. „Щъркелите” пък са обявени за враг номер 1 на Общината и пътниците, но все още тя не може да се пребори с превозвачите за премахването им.
Помпозните срещи и медийни изяви за градската железница са перфектни за Община Пловдив в този момент. Просто защото от нея нищо не зависи, а всичко се движи от НКЖИ. От една страна, градските власти се хвалят как изграждат „леко метро”, от друга, при проблем утре – те ще кажат: „ние нямаме нищо общо”. Единственият, който се осмели да каже това бе общинският съветник Слави Георгиев.
Как ще изглежда градската железница на Пловдив?
В момента НКЖИ изпълнява огромен европейски проект за жп възел Пловдив, освен пробива под гарата, той е и за удвояването на част от жп линиите, вдигането им на бул. „Копривщица” с естакада и други мерки по модернизацията на релсовия транспорт. Това са проекти, които се реализират независимо от т.нар. проект за градска железница, който се движи от НКЖИ.
Самото държавно дружество след това ще купи влакчета и подвижен състав и ще нахвърли 13 спирки по съществуващото жп трасе. С други думи, влаковете Пловдив – Асеновград и Пловдив – Скутаре вече ще се казват "градска железница", като освен на Централна гара, хората ще могат да слизат и на стадион „Пловдив” и другите 4-5 спирки, които се предвиждат.
В градски условия този вид градска железница е неизползваем, освен за пловдивчаните, които живеят до жп гара „Тракия” и работят край Гребната база. Напълно ясно е, че това нито ще ограничи трафика, нито ще поеме част от хората, ползващи градския транспорт.
Как трябва да изглежда градската железница на Пловдив?
Идеята на S-Banh е напълно различна, а именно - да се обхване целия ринг на града, а влаковете да обслужват всички населени места около Пловдив плюс индустриалната зона. За да се случи това обаче, трябва да се изградят нови коловози и жп линии. Най-важнато е да се направи директна жп връзка от Тракия до Филипово. По този начин вече ще бъдат обхванати и 6-те района на Пловдив. Само този проект би струвал милиони, но никой не говори за него.
Другото задължително условие е да има специални автобусни линии, които да обслужват спирките от градската железница, плюс паркинги около тях с изградена система Park&Ride (паркирай и пътувай).
Днес се заговори, че въпросните условия са „Етап 2” на проекта за градска железница. Това е абсолютен нонсенс, защото пускането на железницата с въпросните системи и автобуси е задължително условие, за да бъде използваема. Ако се пуснат т. нар. 10 влакчета да обикалят сегашните жп линии без другите изпълнени условия, то „градската железница” ще претърпи крушение много скоро, просто защото няма да се ползва.
В общи линии Община Пловдив става съучастник в едно огромно харчене на пари от НКЖИ за закупуването на подвижен състав. Самият той вероятно бързо ще бъде пренасочен заради „провал” на проекта на НКЖИ. Така новите влакове по линията от градската железница „Пловдив – Асеновград”, ще се ползват по направлението „Пловдив – Асеновград”, но като част от маршрутната схема на БДЖ. За самите пътуващи по него няма да има особена разлика, освен че ще са по-нарядко.
Самото понятие „градска железница” пък ще бъде зачеркнато завинаги, тъй като това ще е трети неуспешен опит за нейното въвеждане. Това ще е съдбата на този проект, ако се прави „на парче”, както вече е тръгнало.
Предложението, което бе прието днес за създаването на тролеен транспорт в Пловдив, изглежда далеч по-разумно, макар още да влиза в графата „големи мечти”.
Преди да се прави каквото и да е обаче Община Пловдив трябва да вземе нещата в свои ръце, а не да разчита на други да решават нейните проблеми. Вместо да се размятат стотици милиони на хартия, градските власти трябва да направят цялостен проект с ясни финансови параметри, срок за реализация и очаквани резултати.
Големият въпрос е какво ще развива Община Пловдив: градска железница, тролеен транспорт или ще молим Илон Мъск да избере Пловдив за своя експериментална площадка за „хиперлуп”. Независимо на какво се спрат градските власти, проектът в никакъв случай не трябва да е като този за „Екобус – Пловдив”, който втора година дори не може да направи бизнес план за две допълнителни автобусни линии.
Едно е сигурно, ако Община Пловдив не превърне публичния транспорт в основен свой приоритет, скоро цялата транспортна схема на града ще претърпи колапс. Той е сигурен независимо колко пробиви и естакади се направят, защото просто градът не може да си позволи по улиците да има 400 000 автомобила. Към момента алтернативата им липса, а видимо и перспективата за нея.