Гергана Андреева: Производството на розово масло отдавна трябваше да бъде регулирано

Гергана Андреева е изпълнителен директор на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК). Има магистърски степени по международна търговия, бизнес планиране, маркетинг и управление на проекти от ПУ “Паисий Хилендарски”, както и специализация по международен туризъм във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Владее английски език, говори френски, италиански и руски.     

БНАЕМПК е създадена през 1999 г. и е пълноправен член на престижни международни и европейски организации като Европейската козметична асоциация (Cosmetics Europe – The Personal Care association), Европейската федерация на производителите и търговците на етерични масла (EFEO) и др.

- Г-жо Андреева, стартира ли вече кампанията във всички села в Пловдивска област?

- В селата около Пловдив вече започна, защото тук е по-ниско, а и имаше няколко дни, в които температурите се задържаха по-високи. Разбира се, съвсем в началото е. В момента още се прави розова вода. В Старозагорско също започна кампанията. В Стрелча все още се подготвят, както и в Казанлък и Павел баня. Там се очаква да стартира активно около 20 май. За момента цветът е хубав, очаква се висок рандеман. За съжаление, има градини, които не са с роза Дамасцена. Масово има едно неразбиране за това какъв сорт рози трябва да се сее, за да се изкупи този цвят, да се преработи и да се получи розово масло с определени показатели. Онзи ден видях градина, която бе изцяло засята с Радуга. Това е сорт, пренесен от Крим, и изобщо не влиза в производството на българско розово масло. Много често се гледа и роза Сентифолия, която е по-тъмна на цвят, по-кичеста и тежи повече, но също не се влага в производството. Може би ще отнеме време, но трябва да стане ясно, че българското розово масло се прави от роза Дамасцена. Това е маслодайната роза, която влиза в рецептурата.

- Кои са най-сериозните проблеми в бранша и какво е вашето мнение за новия закон за розата?

- Има много спекулации във връзка с новия закон и това е може би един от най-големите проблеми в момента. Той е приет на първо четене, предстои гласуване на второ. Междувременно се приемат и някакви предложения за промени, предполагам, чисто технически. На политическо ниво са нещата. Силно се надявам, че няма да се опорочи цялата тази работа, която представителите на работната група от различни институции вложиха. Този закон беше създаден от работна група, в която нямаше нито един политик. Това бяха представители на Института по розата и етеричномаслените култури, Селскостопанска академия, розопроизводители, земеделски кооперации, преработватели – над 30 човека. И е един професионално изготвен закон. Съобразени са всички особености и специфики, така че той да може да работи. Много се надявах за тази кампания да е факт, но за съжаление няма да стане. Най-малкото защото ще има един период, в който да се обнародва. Ще има период, в който ще трябва да се създаде сертифицираният посадъчен материал. Но това е изключително добро време, т.нар. гратисен период, който може да бъде използван от всички в сектора – производители, преработватели, така че те да правят стъпките, за да върви по-гладко работата им. Например собствениците на розовите градини да започнат да мислят какъв сорт ползват, как го отглеждат, какви агротехнически дейности извършват, да се обърнат към съответния преработвател. Преработвателите от своя страна също да изградят един кръг от доставчици с проверен розов цвят.

Това рефлектира върху всички нас. Винаги съм казвала – секторът е един и всички сме в една лодка. Всички се храним от едно място. Ако розопроизводителят иска да бъде изкупен неговият цвят, той трябва да бъде наясно, че розовото масло, произведено в България, трябва да бъде продадено. Тоест, преработвателят не е някакъв иззедник и капиталист робовладелец, който иска да му изпие квърчицата. Напротив, всеки един е зависим от следващия по веригата, така че накрая да се стигне до продукт, който да бъде реализиран.

В последните години действително имаше свръхпроизводство. Наблюдават се такива количества на цвят и родово масло, каквито никога не са били добивани. Миналата година се доби 2.8 тона масло. Има останали количества и от 2018 г., и от 2017 г. И това е така, защото и конкурентните ни държави като Турция например също имаха добри кампании. В момента това не е продукт, за който има недостиг на пазара и свръхтърсене, както се получи например за лавандулата и подлъга много хора да започнат да я произвеждат.

Също така има много висок рандеман от градините, които са гледани както трябва. А капацитетът на преработвателите (към настоящия момент дестилериите са 43) е ограничен. Много са малки малките производители, които по никакъв начин нямат връзка един с друг. И оттам съответно само си подават информация, която получават от недобросъвестни и некоректни хора, т.нар. спекуланти. Винаги съм го казвала – това звено трябва да изчезне. То създаде проблемите миналата година. Това са хора кантарджии, мобилни, нито плащат данъци, нито влизат в някакъв регистър. Обикалят от двор на двор, лъжат хората, като им дават примерно 1.60 лв. на килограм, след това отиват в дестилерията и продават същия цвят за 2.20 лв. Разликата си я прибира този нищо неправещ паразит, който взима и от едните, и от другите, пуска слухове и плаши производителите. Разбирам хората, които имат 2-3 или 5 декара градина. Гледали са я и очакват да получат възвръщаемост. Но те трябва да направят връзка директно с дестилериите. Всеки район си има преработватели, които ще работят с техния цвят, стига те да се обърнат към тях. По този начин ще могат да получат и едно авансово финансиране. Голяма част от преработвателите от години работят по този начин със своите доставчици. Те им дават авансово средства, за да могат да си закупят торове, да се обработват розите. И в края на кампанията, когато се тегли чертата, си доплащат. И така се работи действително сигурно.   

Огромното количество на масло миналата година доведе и до това, че имаше търговци, които свалиха много сериозно цените. Имаше дъмпинг, маслото падна от 9 хил. евро на 7 хил. евро. Това е много сериозно намаление и няма как да не се отрази на всички.

От разговорите, които имах, стана ясно, че хората не са се запознали със закона. Те не са вникнали в това какво всъщност урежда той. Добре е, че ще има регистър, защото ще е ясно кой работи и няма да има такива, които да мамят, да лъжат и крадат от коректните. Добре е също, че ще има контрол. Няма нито една част от закона, която да е излишна или да е във вреда на някого. Може би е нужно време да се осъзнае, че това ще донесе добро на всички. И малките производители ще бъдат по-добре защитени. Като падне градушка, понеже са регистрирани като земеделски производители, ще имат права на помощи и защита от държавата. А иначе, как можеш да искаш от държавата да получиш помощ, ако не й дадеш. Наистина ми се иска да се излезе от дребнотемието. От това прехвърляне на вината и говорене за картели, мафия. Чух какво ли не. Дестилериите са се разбрали да плащат ниска изкупна цена. Това е абсолютно невъзможно, защото те са конкуренти. Работят със свои клиенти на външния пазар и няма как да се разберат нещо тук. Може би защото винаги е било по-лесно да потърсим отговорността от някой друг, не в себе си. Да обвиним някой друг, че иска да ни изиграе. Този преработвател или търговец няма да има какво да продаде, ако няма цвят. Процесите са взаимно свързани. Не трябва да се обвиняваме взаимно, не трябва да се поддаваме на спекулации и на страх. Трябва внимателно, разумно, спокойно да започнем да работим в този сектор, осъзнавайки, че той има нужда от планиране. Розата е едно трайно насаждение. Когато се създаде розова градина, на втората година започва да дава цвят, на третата е в пълно отдаване. Тоест, тя е инвестиция. Когато един човек прави инвестиция, той трябва да е готов да се захване сериозно. Трябва да търси съвети от колегите от Института по розата и етеричномаслените култури, от земеделските служби по региони. Никой на никого не е враг.     

Само природата знае колко време ще продължи кампанията. Действително тя започва доста по-късно от миналата година, но това е природа. Надявам се сега, като се повишат температурите, да не станат пък прекалено високи. И, както миналата година, за две седмици да изцъфти всичко и да има пак хвърляне на рози, претоварване на преработвателни мощности. Надявам се, че хората ще проявят разум. Няма да се подадат на тези спекуланти, които вече са започнали да обикалят и да ги подлъгват с цени.

- Каква ще е изкупната цена тази година?

- Никой все още не знае на каква цена ще изкупува. Освен това, за да започнеш да създаваш нов продукт, ти първо трябва да знаеш как ще реализираш това, което имаш. Преработвателите са затворили много сериозни пари в това, което са произвели миналата година. То трябва да бъде реализирано. Иначе кому е нужно това масло, ако то не се реализира. И трябва да бъде с качеството, което клиентите искат. Външните клиенти са много опитни. Това е консервативен отрасъл. В Грас, в Ница има цели фамилии, бизнесът се предава от баща на деца и внуци. Те познават по-добре случващото се при нас, отколкото ние самите на моменти го осъзнаваме. Неслучайно много външни компании си направиха собствени преработвателни мощности тук, за да може в някаква степен да контролират процеса. Те си работят с определени доставчици. Обучават хората, които гледат розовите градините, с какво и кога да пръскат, тъй като един пестицид излиза в крайната форма и това масло става непродаваемо. Затворили са си цикъла. И това не е случайно, защото иначе биваха поставяне в ситуация всяка година да плащат различна цена. А това означава преработка на рецептури – сложни са нещата след това.

Така или иначе, ако ние ритаме срещу това да си сложим ред в кухнята, отвън ще ни го наложат. Просто пазарът не търпи балони, пикове, които по никакъв начин не отговарят на логиката му. Особено в един сектор, в който има определено търсене и определено предлагане. Той никога не е в някакви по-големи или по-малки стойности.

- Съществува ли опасност да остане розов цвят, който няма да бъде изкупен от дестилериите?

- Ако хората не са си направили някакви постъпки да се обърнат към преработвател и все още нямат яснота кой ще им го преработи, при едно добро време и продължителна кампания – възможно е. Пак казвам, много зависи как ще протече кампанията. Тя започва сега, може в рамките на две седмици да се случат неща, които никой не желае. А може и регулярно да си продължи около месец, до средата на юни. Много е важно да се разбере, че и маслото, което в момента е в търговците в България, трябва да бъде реализирано. Иначе те не могат да създават нещо ново, ако парите им са затворени. Това е наистина много важен момент, който трябва да се осъзнае. За някои от производителите нещата стоят по следния начин: аз правя един цвят, продавам го и нищо друго не ме интересува. Взел съм си парите. Но не е така. Трябва да те интересува. Защото този, който е взел цвета, също трябва да си продаде маслото след това. Ако той не го продаде, следващата година няма да прави масло.

- Какви въпроси най-често ви задават хората, кои са най-големите неясноти около новия закон?

- Наистина апелирам не само розопроизводителите, но и някои журналисти да се образоват. Ваши колеги, които пишат статии от рода на „Ако имаш рози в градината, те грози 1000 лева глоба”, нека първо попитат как стоят нещата. Това е безумно, което се изписа. И хората продължават да ме питат. Законът касае отношения производител – преработвател - търговец. Ако харесваш рози, искаш да ти цъфтят и да ти създават красота, гледай хиляда декара рози за удоволствие. Нито ще се налага да ги изкореняваш, нито да плащаш глоби. Но ако тези рози ги береш и продаваш, имаш стопанска дейност – да, тогава си част от закона. Мога да дам пример с доматите. Има много видове домати – Биволско сърце, розови, за консерви. Доматеното пюре и лютеницата обаче се правят от определен сорт домати. Същото е и с розите.

В нашия сектор много отдавна трябваше да има регулиране. Много закъсняхме. Още от 1997 година започна правенето на проекти. На няколко пъти се стигна донякъде, но така и не се прие закон. Трябваше да има някакво регулиране, иначе отиваме в хаос. А хаосът на никого не помага.

- Съществува ли все още проблемът с работната ръка?

- Категорично. Това е сред трите най-сериозни проблема в сектора. Няма достатъчно хора, които да берат. Тези, които се ангажират все пак да берат, са предимно от малцинствата и са на социални помощи. За да могат да извършват определен вид работа, те трябва да сключват т. нар. еднодневни трудови договори, които чисто административно са изключително тежки. Представете си сутрин в 5 часа в градината 500 човека, които трябва да бъдат регистрирани, трябва да си насят личните документи, и да започнат да работят. Административно имаме коментари и забележки по еднодневните трудови договори, чл. 114  А. Подали сме ги, но засега няма развитие по въпроса. Другото, което се опитваме да направим в тази посока, е да обвържем получаването на социални помощи при здрави хора с ангажираността им в сезонните кампании. Коментирахме го на Министерски съвет във връзка с проектозакона за социалното подпомагане. Това са хора, които получават енергийни, социални, детски помощи и в крайна сметка не са свързани с даден вид труд, освен т.нар. общественополезен труд, а именно да преметат улицата в съответната община. Тогава обаче призовах колегите да отидат и да видят в колко от тези малки населени места изобщо има асфалтирани улици. Това е един много сериозен контингент, който не прави нищо и просто получава дотации от държавата. А спокойно могат да бъдат ангажирани в брането на череши, кайсии, ягоди, рози. И тук говорим, че на тези хора ще бъде платено възнаграждение. И върху това възнаграждения работодателят ще плаща осигуровки и данъци, които ще отиват в държавата.

В момента започват да се организират групи, които да берат. Те от своя стана осъзнават, че са недостатъчно. Осъзнават, че производителите са зависими от тях. Започва едно извиване на ръце. Осигурява им се транспорт, храна, вода, кафета, само и само да стоят и да работят. В същото време голяма част от тях са и некоректни. Много често в чувалите с рози се намират бутилки с вода или камъни, за да тежат повече. Което може да причини такава промишлена авария, че цялата дестилерия да излезе за дълго време от работа, и то в най-активния сезон. Не знам как ще се реши този въпрос. Има начини, но трябва да има воля. Според мен на политическо ниво няма воля тези групи да бъдат ангажирани, защото са електорат.  

Протест блокира важни шосета до Пловдив, розопроизводители се бунтуват срещу ниските цениХората са категорични, че стачките ще станат ежедневие, ако държавата не се намеси