Днес се навършват точно 9 години, откакто живея с трансплантирано сърце. А от седем и половина и с трансплантиран бъбрек.
На 24 август (днес) синът ми Калоян навършваше 5 години, когато легнах на операционната маса за трансплантация. Не знаех дали ще се събудя…
Девет години по-късно, днес на 24 август 2022 г., с Калоян бяхме заедно под водата. Той на 14, аз жив и много щастлив баща, че имам възможността да преживея такова щастие.
 
Пиша това, за да насоча вниманиено не върху себе си, а върху проблема с трансплантациите в България. Преди 9 години имаше светлина в тунела, днес е трагично. Управляващите България трябва да проумеят, че донорството и трансплантациите означават качествен живот и признак за цивилизовано отношение към чакащите. Те са и възможност държавата да спести разходи, тъй като един бъбречно трансплантиран пациент е четири пъти по-евтин за системата.
 
Преди години от връх Мусала споделих за проблема с трансплантациите в България. Днес го правя от под морското равнище. Дано има кой да чуе, види и осъзнае, че трансплантациите наистина означават живот. Имам предвид и чакащите трансплантация, които са близо 1000 в България.
 
 
Благодаря на цялото ми семейство за това, че ме подкрепя в тази моя битка за насочване на вниманието към важността на органното донорство. Благодаря на отдадените лекари за тази кауза. Благодаря на съмишлениците, които намерих през годините!
 
Покланям се до земята на всички, решили да дарят живот. И огромна признателност и вечен покой на всички донори.