Отдавна не бях срещала човек, който да се усмихва толкова, докато говори за това, с което се занимава. Вдъхновен от безкрайното изящество около нас, един талантлив пловдивчанин  е насочил обектива си към извора на съвършенство – природата.

Фотографът Георги Герджиков има поглед за детайлите, разкриващи красотата на създанията, които ни заобикалят. Разнообразие от птици, цветя и насекоми, изобилие от цветове и изкуство, щипка нежност и, разбира се, много любов могат да бъдат открити в творчеството му.

Героят на нашата статия определя себе си като любител орнитолог, а страстта му към птиците предхожда тази към фотографията, и започва още в училище. Следва висше образование Екология, а апарата хваща, когато е на 23 години. В момента работи във фирма, където е екскурзовод основно на чужденци, които идват в България, за да снимат диви животни. Така успява да превърне хобито и опита си в професия. Георги посвещава  много голяма част от времето си на природата и фотографията, като говори за това с неподправена емоция и хъс - „Струва си! Струва си да затънеш в калта, да те навали дъжда, да спиш на студа! Това, което остава след това, е много по-силно.”

 - Готов си да прекараш часове, взирайки се в една птичка и чакайки да разпери крилете си. Защо ?

– Фотографията на диви животни е една от най-трудните и завладяващи. В дивата природа всеки един момент е уникален. Рядко, да не кажа никога, може да се уцели един и същ момент в поведението и светлината при заснемането на дивите животни. А ако към всички тези причини добавим и сложността за организиране на снимането на диви животни, става още по-трудно. Понякога за един кадър са нужни години. Като се започне от изучаването на навиците, биологията, екологията на всеки един вид, до намирането му в природата и създаването на постановка с приятен фон (клонче за кацане или хранене) , затруднява, но мотивира още повече.

 - Предполагам прекарваш много време сред природата, какво ти дава тя?

– Да така е. Прекарвам по-голямата си част от времето в природата. Родителите ми дори се притесняват, че няма да си намеря съпруга. Укоряват ме, че над 10 години уча, за да ходя по гората, ха-ха! Но природата ми дава всичко!!! Най-важното е, че ми дава свобода, спокойствие и ме зарежда със сили. Работата на фотографа в дивата природа изобщо не е лесна, макар така изглежда отстрани. Въпреки всичко физическата умора минава, но насладата остава.

 - В такъв случай как и се отблагодаряваш ?

– Опитвам се да се отблагодаря на природата по всевъзможни начини. Превърнах колата в един своеобразен подвижен контейнер, за да събирам по някой боклук. В някои отношения съм доста краен: използвам по-рядко личния си автомобил, ограничавам използването на пластмаса, пестя вода и електричество, рециклирам, опитвам да не се храня със защитени видове като рибата тон например и т.н. А освен това помагам на моите фото-модели – храня синигерите и другите птици през зимата, подкрепям и помагам в различни природозащитни каузи, купувам и засявам дръвчета и много други.

 - Кога разбираш, че една снимка е перфектна? Колко време се трудиш за нея?

– За себе си още не мога да открия отговора на въпроса какво означава перфектната снимка. За мен „перфектният“ кадър трябва да разказва история. Аз смятам, че не трябва да се търси перфектния кадър, той те намира. А още по-точно – той се случва с много упорит труд. Ако това, което се вижда като финална снимка, е 100% - то 60% от времето на фотографа минава в това да чете, да се учи и да подготви всички условия за финалният кадър, да захрани индивида; 30% от времето за финалния кадър е постобработката.

Фотографията на диви животни е много динамична, моментите не се повтарят- трябва да си бърз. Чак последните 10% са момента на натискане на спусъка на камерата. Обаче тези 10% понякога отнемат месеци – газене в калта, затъване с колата, ставане в 3 сутринта дни наред и малко късмет. Фотографията изисква ужасно много работа, която зрителите не виждат.

Черешарка 

- Защо точно птиците? Има ли нещо друго освен обектива, което те свързва с тях ?

– Не знам защо точно птиците, но не пренебрегвам и другите животни.  Като дете имах интерес към ботаниката, но впоследствие  дойде представител на Българско Дружество за Защита на Птиците (БДЗП) в училище, запалих се с тяхна помощ. Работих дълги години след това като доброволец и после служител в тази НПО, където основният фокус са птиците. Целият ми съзнателен живот е свързан с изучаването и опазването на птиците.

- Къде си пътувал, за да снимаш? Изпадал ли си в интересни или критични ситуации ?

– България е уникална като природа. Предлага ни много възможности за снимане на диви животни и за съжаление не толкова популярна за света. Обиколил съм цялата страна, но има още много местенца, които трябва да видя. Иначе в чужбина съм ходил основно в по-близки държави – Турция, включително чак до границите със Сирия и Грузия, Гърция, Албания, Румъния, Мароко. Има обаче много страни, които мечтая да посетя – Куба, Гватемала, джунглите в Южна Америка, много страни в Африка, Шри Ланка, Нова Зеландия, Южния полюс и много други. А критични ситуации по-скоро не, за щастие, но интересни много.

Затъвал съм до кръста в кал и не можех да се измъкна без чужда помощ, но пък направих хубави кадри. Стотици пъти с колата съм затъвал- както в сняг, така и кал, губил съм се, срещал съм се с мечки лице в лице, спал съм при -20 градуса, дъжд, градушки и какво ли не! Спомням си как веднъж бях затънал отново в кал,  нямах резервни дрехи в себе си и се наложи да се прибирам от Карловско по бельо посред зима. Спряха ме полицаи за проверка, понеже колата била покрита с 10 см кал, цялата- не си личало дори какъв цвят е, не ми се виждали прозорците. Когато ме видяха по бельо, останаха много изненадани, не ми повярваха какво всъщност правя. Показах снимки, след което ме обявиха за луд и ме пуснаха да се прибирам.

 - Има и застрашени видове в Пловдив и областта? Какво могат да направят гражданите, за да подобрят качеството им на живот и да спомогнат увеличаване на популациите?

 – За съжаление, има много застрашени видове животни и растения не само в пловдивско, но и в целия свят. А специално за Пловдив – малкият корморан е, може би, птицата символ на града ни.  Всяка зима над 5000 индивида от цяла Европа се събират край Пловдив да преживеят тежките метеорологични условия в северните страни. Колкото до гражданите -могат да помогнат като направят някои малки стъпки. Да не изхвърлят боклуците в реката, като посетят дадено място за пикник или разходка, но  най-вече - да мислят какво правят и причиняват на природата. Ние хората сме виновни за засилилото се въздействие на ураганите, сушата и наводненията, пожарите и изсичането на горите. Природата ще се оправи, но първо ще „се излекува“ от човечеството и винаги ще ни го върне. Нищо не остава ненаказано!

 - Разкажи ми малко повече за бъдещия ти проект “Номер 300” ?

– През 2020 отбелязвам една лична годишнина, а именно - когато закупих първата си камера и вече 10 години се занимавам с фотография. Мислех да организирам изложба с някои от най-добрите си кадри в една галерия в Пловдив, но ситуацията с Covid-19 малко промени тези планове. Ще организирам такава в социалните мрежи. Ще избера някои от най-добрите ми кадри и ще ги представя много скоро. Заглавието на изложбата „Номер 300“ има своята символика, разбира се! Виждал съм вече 298 видове птици. В момента търся вид номер 300.  И така се роди заглавието. Ще опитам да представя снимки на всеки един от тези видове!

 - Ако можеше да кажеш нещо на тези прекрасни пернати създания, като знаеш,че те ще те разберат по човешки, какво би било то?

– О, не знам! Много интересен въпрос и никога не съм мислил по него. Но, може би, че на първо място им завиждам. Завиждам им за свободата, за полета, за местата, които виждат и посещават. Но в същия момент, че им съчувствам, че се налага да живеят с хората и да търпят всички безумия, които ние сътворяваме.

Обикновен пчелояд

 - Има ли някакво скрито послание цялото ти творчество?

– Не, в цялото ми творчество няма нищо скрито. Точно обратно, всичко е точно и ясно казано – „Хора, обичайте Природата и я пазете!!!”
Чрез моята работа искам да покажа какъв чуден свят ни заобикаля, какви скрити съкровища имаме. А ако с моята работа мога да променя мисленето на поне един човек , да види живия свят в цялата му прелест, е една победа за мен!

-Това да снимаш птици кара ли те да „летиш”?

– Разбира се, че ме кара да „летя“- най-вече емоционално. Ако не беше така, отдавна щях да съм намерил друго хоби.

-  Ако човешката ти личност беше птица, кой вид щеше да е тя?

– На този въпрос отговорът е лесен. Разбира се, че бих искал да бъда Бял щъркел. Това е една от най-разпознаваемите за хората птици, една от най-обичаните. Птица, втъкана в много народни легенди, песни и традиции. Птица, уважавана и почитана от всички. И то не случайно – известни са с любовта към партньора си, те „докарват“ пролетта, събуждат природата за нов живот всяка година, а освен това и чрез полета си всяка година стигат чак до Южна Африка, прелитат над невероятни места, които аз също искам да посетя.

 

 

Бял щъркел 

Розово фламинго 

Къдроглав пеликан

Скален орел 

Кос

Синявица

Розов скорец