Свечеряваше се денят на евроизборите през 2009 година, когато прогнозни резултати дадоха моментно предимство на ДПС. Първа политическа сила? Вместо да се зарадва, Доган се смути и възкликна: „Рано е това да се случи“. Не се случи, и сега няма да се получи, а посоката си остава същата. На избори за Европейски парламент ГЕРБ, БСП и ДПС разчитат преди всичко на твърдите си ядра, така че три са партиите, които с лекота прескачат бариерата, а дали след тях ще се проточи по-къса или по-дълга опашка, предстои да видим. Имената от бюлетините нямат особено значение – нито национално, още по-малко европейско, важното е да се премери моментната електорална тежест на основните опоненти ГЕРБ и БСП.

За първи път, откакто се явява на избори, ГЕРБ предварително губи съкрушителното си предимство и вече не се смята за по-малкото зло от БСП. При създаването си преди 13 години партията обеща не само борба срещу корупцията, а победа над нея. Вместо това тя се превърна в авгиеви обори. Уж „Европа ни вижда“, прието за предизборен слоган от ГЕРБ. Европа нито ни вижда, нито ни чува, въпреки че преди 10 години същото словосъчетание бе предизборно използвано от НДСВ.

БСП не е в добра кондиция и едва ли може да преодолее притеснението, че нейното възшествие към изпълнителната власт по индукция предизвиква повишена обществена нервност. Столетницата при никакви обстоятелства не крие нрава си. Нали ръководството обеща, че имената в бюлетината ще ги излъчи партията, т.е. организациите по места. Така и не се разбра кой колко номинации има, някой съобразява ли се с тях, все едно, заключителната схватка в Националния съвет заприлича на вътрешнопартийна баталия. Партайгоспожата от Позитано би направила услуга на БСП, ако публично обяви, че при никакви обстоятелства няма да влезе в премиерския кабинет, а ще даде път на по-консенсусна фигура. Не личи някой да се притеснява от това, че партията не е достатъчно лява като поведение. Най-много БСП се страхува обществеността да не я разпознава като РАК (русофили, атеисти, комунисти).

Подобни притеснения има и ГЕРБ. Официално абревиатурата означава граждани за европейско развитие на България, но медицината я разчита като гастроезофагеална рефлуксивна болест. Връщане на стомашно съдържание от стомаха в хранопровода, та чак до гърлото. Най-често предизвикано от преяждане. Още по-неприятни са симптомите при преяждане с власт. ГЕРБ просто попрекали с апетита.

Както е известно, Борисов не обича да губи точка в тенис гейм, да не говорим за футбол и особено за избори. Последните президентски избори много го огорчиха, сега пък духнаха ветрове, които могат да качат на върха на властовата пирамида друг силует, не толкова монументално авторитарен. През третия мандат националният терен му отесня, той наметна тогата на международник и посредник в разногласията между големите играчи на политическата сцена. Но след като бе принуден да се промъква през разни гейтове - апартаментни, асансьорни, терасовидни, че и към някакви къщи за тъщи, но строени с европари не за лично ползване, моментално се превърна пак в народняк и се зае с това, което умее най-добре. На първо място първа копка на магистрална отсечка и обещание за вдигане на Брутния вътрешен продукт с… много проценти, та чак е неудобно да се споменават. Но това – само при положение, че на власт е ГЕРБ, разбира се. Заговори за шпиони, Държавна сигурност, привидя му се пълзяща диктатура и военен преврат дори. И на шега чак такива бисери досега не беше ръсил.

За втория човек в ГЕРБ – Цветанов, евроизборите са върхов момент в политическата му биография. Бидейки експерт по управление на електорална машина, той очаква реванш и завръщане на бял кон в следващия български парламент. Досега ГЕРБ не беше качвал на предизборна платформа чираци-помагачи, но се притесни от поспадналия си рейтинг и се възползва от слугинажа на разни аутсайдери – от съображения за политкоректност няма да ги споменаваме. Не са малко и хората, предпочитащи запазване на статуквото. При реми на 26 май, 6 по 6 евродепутати за ГЕРБ и БСП, схватката се отлага само до есенните местни избори. Тогава ще е по-яко.

Избирателната активност за Европейски парламент, загрижен повече за кривината на краставиците, отколкото за отделния човек, никъде в страните членки не е висока, но българската евроапатия е специфична. Навремето българинът се е надявал, че „Туркия ке падне“, но не защото той ще я бутне, ами това е „царска работа“, на която е дошло времето. Сега и Европейският съюз да се срути, ние все някак ще му намерим колая. „Сиромах човек – жив дявол“. Това превъплъщение никъде в Европа не го умеят като нас.

Но съмне ли на 26 май, българинът е пред дилема: дали да намине към урните, или да иде за гъби? Разбираемо е. При толкова много ментета само ненавистта между основните опоненти е истинска.

Евротриптих 2. Искате ли мъж да завладеете, купете му апартамент. Щом властта завладеете, купете си апартаментПървото е стара градска песен, второто – съвременната й версия...

Евротриптих 1. Остаря ли шапката на старата грешница Европа?Конфедеративно обединение на суверенни народи или разпад? Първото е трудно постижимо, второто не е трагедия