България често изглежда като държава, в която някакси се съвместяват два коренно различни свята. Единият е свят на упорит труд, посвещение и национален триумф; другият – на демонстративна безразсъдност, погазване на правилата и социални сривове. Събитията от последните дни показаха ясно каква огромна пропаст има между тези светове, единият от които очевидно е излишен.  рязко осветяват тази пропаст, като поставят до нас истински герои и техни безвкусни, дори опасни, "паралели".

Вчерашният ден донесе огромна радост и гордост на нацията: българският национален отбор по волейбол се класира за полуфиналите на Световното първенство. В центъра на този успех са младите звезди – братята Александър и Симеон Николови. Те са синове на волейболната легенда Владо Николов, но сами изковават своя път към върха чрез дисциплина, талант и честна игра.

Александър Николов (22 г.) и Симеон Николов (18 г.) не просто повтарят славата на баща си (Владо Николов, 77 набор), а пишат нова глава в спортната ни история. Тяхната победа е метафора за това, че усетът за дълг, работата в екип и отдадеността могат да доведат до най-големия успех – този, който обединява цял народ.

В същото време, в София, докато спортните ни герои носеха национално знаме, две други "звезди" си спретнаха скандална изцепка. Певците Константин (49г. ) и Емрах Стораро (22 г.)  организираха незаконна гонка с мощни автомобили край резиденция Бояна. "За забавление!", както обясни Емрах. За щастие никой не пострада, а книжките им бяха отнети. 

Паралелът е стряскащ- Александър Николов и Емрах Стораро  са връстници. И двамата са изключително популярни, в социалните мрежи ги следват стотици хиляди млади хора.  Единият влага енергията си в това да постига спортни върхове и да носи национална слава. Другият я влага в безразсъдно погазване на законите и застрашаване на човешки животи по улиците.

Бащата на Александър и Симеон - Владо Николов и Константин също са от едно поколение. Единият е пример за шампион и баща-наставник; другият – за човек с публично влияние, който показва на младите, че правилата не важат за "избраните".

Сблъсъкът между тези два свята става още по-болезнен, когато погледнем към третия, най-тревожен елемент от последните дни: клипът с малолетните момичета, които тормозят и унижават своя съученичка, карайки я да им целува обувките. Този акт на бруталност е ехото на сгрешените ценности и отсъствието на моралните компаси. И тук идва въпросът: Кого боготворят тези деца?

България е в черните класации по загинали в ПТП, всеки ден губим деца и млади хора заради висока скорост и безразсъдство. И докато едни младежи постигат световни успехи, други, които имат огромно влияние върху младата аудитория, демонстрират пренебрежение към реда и живота.

Една държава - два свята! Единият е излишен

Очевидно някъде има нещо дълбоко сбъркано. Защото България вчера видя два свята – единият, който ни води към върха, и другият, който ни дърпа към бездната. Пропастта е очевидна. Имаме свят на саможертва и достойнство, който ражда Александър и Симеон Николови. Имаме и свят на суета, арогантност и безнаказаност, който ражда улични гонки и момичета, които се учат да бъдат агресори и насилници.

Единият от тези светове е не просто излишен, той е опасен. Когато "звездите" и публичните фигури, които младежите боготворят, дават пример за беззаконие, ние като общество активно подкопаваме бъдещето си.

Истинските герои са тези, които ни учат на уважение към другия и към правилата, а не тези, които ни показват, че властта и парите стоят над закона и морала. Време е да преместим фокуса и да попитаме кой пример наистина искаме да дадем на следващото поколение.

 Въпросът е – кой от двата свята ще изберат децата ни?