По време на разпоредителното заседание в  пловдивския съд цитрусовият бос Сотир Янков влезе в остър спор със служебния си адвокат , който настояваше обвиняемият да се признае за виновен и делото да протече по съкратената процедура. Янков обаче категорично отхвърля всички обвинения и бе категоричен, че иска делото да тече по общия ред. Подобни случаи, когато подсъдимият и служебният защитник са на различни позиции са редки, но въпреки това ги има. По наказателни дела  често се назначават резервни  защитници като целта е да се пести време и да не се отлагат дела.  Служебна защита се назначава в случаите, когато  обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.  Далеч не всички обвиняеми и подсъдими, които ползват служебни адвокати обаче отговорят на условията, заложени в закона.  Мнозина смятат, че служебен адвокат означава „безплатен адвокат”, но всъщност това е доста далеч от истината. Когато подсъдимият загуби делото, той е длъжен да плати хонорара на служебния защитник.  Парите се събират от Националното бюро за правна помощ. Адвокатите твърдят, че събираемостта е нищожна.

 За проблема TrafficNews.bg разговаря с председателя на Адвокатска колегия – Пловдив адв. Стефан Левашки.

-Адв. Левашки,  възможно ли е подсъдимият и адвокатът му да бъдат на различни позиции, както това се случи по делото  срещу Сотир Янков?

- Не мисля, че резервният или служебният защитник трябва да е обвръзан с позицията, която е заета от клиента или неговия адвокат, с когото има договор.  След като резервният защитник счита, че неговата морална позиция и ценностна система е в разрез с поетата защита, той трябва да се отведе. По делото срещу Райфъла също имаше подобен случай.

В Закона за правната помощ е предвидена хипотеза, че нуждаещ се от правна помощ може да си посочи поименно кой да го представлява по съответното дело от адвокатите, вписани в Националния регистър за правна помощ.

- Много адвокати коментират, че  служебни защитници се назначават с лека ръка. Имат ли основание за недоволство?

 - По принцип служебните защитници, по независещи от тях причини, изяждат много от работата на договорните адвокати. Органът, който иска служебен защитник по Закона за правната помощ, е длъжен да провери дали лицето, което иска правна помощ действително е в затруднено материално положение и не може да си плати защитата. Много пъти се стига до аномалии хора, които имат имущество, карат скъпи коли, да заявяват, че искат служебен защитник и такъв да им бъде назначаван от съда, без да се прави проверка на доходите им. Адвокатската колегия, която определя служебните адвокати, няма правомощия да прави подобни проверки и се стига до колизии.

 - Безплатна ли е всъщност правната помощ, оказвана от служебните и резервни защитници?

 - Правната помощ, оказана от служебен адвокат, не е безплатна. Ако човекът бъде осъден, тя ще му бъде начислена заедно с разноските по делото. Много хора не са наясно с тази съществена подробност. Други пък са наясно, но смятат, че държавата няма достатъчно ресурс да си събере задълженията и нямат никакво намерение да плащат. Процедурата действително е дълга и тромава и възвращаемостта на тези средства е минимална. Националното бюро по правна помощ е самостоятелна административна единица. На практика то разполага с бюджетни средства.

 -   Адвокати коментират, че масовото назначаване на служебни защитници нарушава принципа за равния старт.

- Няма пречка всеки желаещ адвокат да се впише в регистъра. Но все пак да не забравяме, че това е услуга, предназначена за нуждаещи се хора, но се стига до опорочаване на идеята. За съжаление обаче много колеги разчитат на тези служебни защити и особени представителства за получаване на регулярни доходи.  Това ще доведе до появяването на т.нар. „пенкилер” адвокати, които разбит и от наказателно, и от гражданско, и от търговско, и от брачно право.  Колегит , които разчитат на този тип дела, губят стимул за работа, чисто адвокатската рутина. Когато дойде при теб договорен клиент трябва да му спечелиш доверието, да го убедиш, че ти си адвокатът, който може да защити интересите му.   

-  Каква е причината клиенти, които имат възможности, да предпочетат служебен адвокат ? Преди време  дори се шегуваха, че имало клетва „Да те защитава служебен адвокат?”

- Говорил съм с мои клиенти, които срещам в затвора, те ми казват че хонорарът на договорния адвокат е много по – висок от този на служебния защитник, защото тарифата , по която се оценява трудът на служебните защитници  е  доста занижена.  А на практика, когато се прави споразумение или съкратено съдебно следствие, някои от по-печените клиенти на правосъдието считат, че имат достатъчно експертиза и правна култура, но тъй като присъствието на защитник е задължително, предпочитат да рискуват да вземат 5-6 месеца повече към присъдата, но да си спестят средства .

-Но все пак сигурно има много хора, които действително  не могат да си позволят адвокат!

 - Разбира се, че има. Но има и много, които злоупотребяват. Как така няма пари за служебен защитник, а има пари за гаранция. Дълбоко не вярвам на това, че хората нямат толкова пари, а  все пак трябва да има и някакво сито. Не може с лека ръка да отпуска служебна защита.

-  Вие като професионално сдружение имате ли възможност да изисквате от съда да проверява имотното състояние на обвиняемите, за да могат да бъдат избегнати злоупотреби?

 - Чисто формално това е задължение на органа, който изисква правната помощ. Ние като колегия правим всичко по силите си. Скоро имахме среща с ръководството на пловдивския Окръжен съд по този въпрос и представихме примерни бланки , с които следва , когато един съдия поиска да бъде определен служебен защитник, на кои въпроси от Закона за правната помощ трябва да даде отговор за нуждата от такава и изрично заострихме вниманието да бъде правена проверка на имотното и финансово състояние на лицето, за което съдът е счел, че следва да му бъде назначен служебен адвокат.

Аз самият съм присъствал на съдебни процеси, в които съдията , за да си спести още едно съдебно заседание, виждайки , че обвиняемите в досъдебното производство не са имали защитник, но са се признали за виновни, не изчаква да види дали в разпоредителното заседание ще се явят с договорни адвокати или не и да обследва въпроса имат ли те право на служебна защита, предварително изискват от Адвокатска колегия  да изпрати служебни защитници.  В други случаи пък съм чувал как подсъдим е казвал, че иска адвокат, но не познава никого в града. И когато процесът е по-тегав  с много подсъдими, тогава съдът с лека ръка му назначава служебен защитник.

 - Кой губи от всичко това?

 -  Губят всички. Адвокати, клиентите и държавата. Възвращаемостта от е малка. Изобщо този въпрос се подминава с лека ръка, но по този начин се ощетява бюджета и на второ място се отнема от работата на адвокатурата. Последните години работата на адвокатите по наказателни дела  рязко намаля точно по такива причини.

Много често в досъдебна фаза разследващите предпочитат служебен защитник вместо договорен адвокат, надявайки се , че той ще прави по-малко обструкции и производството ще върви по-лесно, отколкото при един договорен адвокат. Не искам да кажа, че служебните защитници не си вършат работата, но има много случаи, когато становища, които съм получавал от различни съдилища, че много пъти служебните защитници отказват да се направи споразумение още в досъдебна фаза, а изчакват прокурорът да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда, за да претендира за по-висок хонорар.

Има и сигнали,  че се стига до ненужно обжалване или пък клиент, който е бил готов да направи съкратено съдебно следствие е бил убеден от служебния си защитник, че е по-добре да върви по общия ред. 

 -  В пловдивската колегия имаше сериозни скандали при разпределянето на служебните защити и особените представителства. Как се реши проблемът?

 - Това залегна като основа в предизборната платформа на новото ръководство и първото, което направихме тогава е зам. председателят на колегията  да направи одит,  който е на разположение на всеки адвокат да се запознае с фактите, такива каквито са.  Най- вече по отношение на особените представителства. Те се назначават по граждански и търговски дела, по които  едно лице не може да бъде открито и следва да ползва адвокат, тогава другата страна е задължена от съда да внесе хонорара за този особен представител. Понеже има банкови дела, изпълнителни дела с огромни интереси, съответно има хонорари които стигат до 10 000 и над 10 000 лева. 

За да се избегне това, Адвокатският съвет направи  направи специална програма чрез която на случаен избор се избира адвокат за особен представител. Принципът е, че адвокат, който е натрупал определена сума, се елиминира от списъка и в него участват останалите адвокати, докато не се изравнят. По този начин се стремим наистина да бъде случаен изборът и неманипулируем от човек, за да има равнопоставеност. Все пак половината адвокатска колегия е вписана с регистъра. Все по-малко дела стигат до колегите.  Това е причината и да има много недоволни колеги, че малко служебни дела стигат до тях, но този институт на правната помощ е направен за гражданите, а не за адвокатите. Адвокатът е посредник в този процес и трудът му трябва да бъде заплатен. Но не трябва служебната защита за бъде самоцел.

Другата промяна, която направихме  бе при  избора на служебен защитник в извънработно време. В тази връзка бяха и много сигнали от Областната дирекция на МВР , а от друга страна от наши членове, че се изчаквало да мине 17 часа, за да бъде привлечен някой обвиняем, за да може разследващият да определи кой адвокат точно да се извика като служебен защитник. Оплакванията на колегите бяха в тази насока, докато от дирекцията се оплакваха, че много наши адвокати си избирали казусите и ако хонорарът не им се струвал достатъчен – отказвали.  По тази причина направихме промяна, която действа вече почти година.

Служителките на колегията, които разпределят правната помощ, дават дежурства до 21 часа и обезпечава адвокат от списъка.  Действително спряха оплакванията  и от двете посоки. Също така направихме така, че колеги от други населени места да могат да се явяват  и в малките райони, тъй като имаше оплаквания за монопол по тези места.  Тъй като в населени места където има само районно, но няма съд, полицията се обръща към местните колеги и вика само тях.  Справките, които направихме, показаха едни нелоши суми като годишен доход. Ние дадохме възможност това да се промени.