Къщата, която виждате на снимката, ще бъде съборена. Тя се намира на ъгъла на улиците "Ангел Кънчев" и "Цар Самуил", в непосредствена близост до Четвъртък пазара. Жилищната сграда е строена в началото на 20-ти век, а архитектурата ѝ е типична за за времето, когато Пловдив вече е имал европейска визия. В района са живели предимно еврейски семейства, припомнят възрастни хора от квартала.
На мястото на фамилната къща вероятно ще изникне поредната безлична кооперация. Така, както това се случи на десетки места в центъра на града. Въпросната къща не е включена в списъка с паметници на културата и на тази база, собственикът може да прави с нея каквото желае, стига да спазва закона.
От район "Централен" вече са одобрили проектите за събаряне, тъй като районната администрация няма законов начин да откаже. В техните възможности е да съгласуват как къщата ще бъде съборена безопасно и как ще се извозят строителните отпадъци.
В Пловдив има още поне 350 сгради, които са оставени на произвола на съдбата или по-скоро на благоволението на собствениците им. Преди две години, в интервю за TrafficNews главният архитект на Пловдив Димитър Ахрянов съобщи, че е създадено звено, което да обследва и картотекира сградите с историческа и архитектурна стойност, но не са паметници на културата. Създадена е интерактивна карта, върху която са нанесени всички сгради, които биха могли да бъдат паметници на културата. Това обаче по никакъв начин не помага на самите сгради, защото това, че фигурират в някакъв пожелателен списък, в никакъв случай не ги предпазва от събаряне. Затова не бива да се изненадвате, ако видите някоя от 100-годишните къщи на ул. "Иван Вазов", "Антим I" или "Велико Търново" подготвени за събаряне. Ако държавата не се намеси спешно и сложи някакъв мораториум, поне временно, докато се изготвят новите регистри, ще загубим голяма част от архитуктурното си наследство.
Подобен казус имаше преди броени дни и в столицата, където стара къща на ул. "Велико Търново", извадена по необясними причини от списъка с паметници на културата, бе съборена.
Наличните данни за къщите паметници не са дигитализирани и това допълнително затруднява процеса, тъй като НИНКН декларира обекти като недвижими културни ценности, но издаването на статут и на режими на защита на сградата изисква допълнителна проучвателна работа.
Необходима е и спешна, ама наистина СПЕШНА промяна в Закона за културното наследство, защото ако сега не бъде направена, след няколко години, той ще бъде абсолютно безпредметен.
Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културния пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм.
Предполагам, че българските депутати, излизайки в чужбина, предпочитат да се снимат в пред сградите - шедоьоври в Париж, Рим, Барселона, Фроленция, Дъблин, Виена и пр, вместо пред някой нов жилищен комплекс във въпросните градове. Едва ли можем да очакваме да впечтлим туристите, които идват под тепетата с "Гербери", "Орхидеи" , "Гардъни" и други подобни чудеса на съвременната архитектура.
Затова МОРАТОРИУМ СЕГА!
Утре ще бъде късно!