"Черните лебеди"*, които през последните пет години превърнаха света в доста тревожно място, поставиха българското общество на арената на дълбоки идеологически и ценностни сблъсъци. От ковид пандемията, през войната в Украйна, до конфликтите в Близкия изток и изборите в САЩ — всеки от тези глобални трусове остави отчетлив отпечатък върху обществените нагласи у нас.

Парадоксално, съдбата на черния леопард, забелязан на Шуменското плато, се превърна в своеобразен „Черен лебед“ за българското общество — неочаквано и нелогично събитие, което привлече масовото внимание, засенчвайки далеч по-важни и съдбоносни теми.

Първата пукнатина: Пандемията и войната ваксъри- антиваксъри

През 2021 г. България оглави мрачната статистика в Европа с най-нисък процент ваксинирани срещу COVID-19. Според данни на Евробарометър и национални социологически агенции като "Маркет Линкс", около 23% от българите категорично отказваха ваксинация, а доверието в здравните власти беше сред най-ниските в ЕС.

Така се оформи първата ясна идеологическа разделителна линия — между ваксъри и антиваксъри, между тези, които вярват в науката, и онези, които виждат в глобалните здравни политики заговор и манипулация.

Украйна: Вторият голям разлом

През 2022 г., след руската инвазия в Украйна, обществото отново се разцепи. Макар че подкрепата за ЕС и НАТО постепенно нарасна (40% към 2024 г., според "Алфа Рисърч"), значителна част от българите — около 30% — продължават да симпатизират на Русия и да мечтаят за "твърдата ръка" на Путин. Парадоксално, това се случва на фона на кадрите от разрушени от руските ракети жилищни блокове, болници и хиляди убити цивилни.

Социолозите отбелязват, че именно групите с антивакс нагласи често съвпадат с подкрепата за Русия и скептицизма към евроатлантическата ориентация на България.

САЩ и Тръмп: Поляризацията продължава

Изборите в Америка поставиха поредната "червена линия".  Доналд Тръмп  се превърна в  символ на твърдата риторика и антисистемните нагласи, което го прави популярен сред определени групи българи. Според проучване от началото на 2025 г., 30% от българите одобряват Тръмп — ниво на подкрепа, съпоставимо с тази за Владимир Путин.

Това съвпадение очертава ясно профила на част от обществото: недоверие към ЕС, критика към либералните елити и симпатии към силови, авторитарни лидери.

Близкият изток и когнитивният дисонанс

Най-новият геополитически сблъсък — напрежението между Израел и Иран — допълнително нажежи страстите.  Част от българите, традиционно критично настроени към Запада и подкрепящи Русия и Тръмп, веднага заеха позиция в подкрепа на Иран.

Но когато американските бомбандировачи В- 2 по заповед на Тръмп, атакуваха ирански ядрени обекти, тази група изпада в когнитивен  дисонанс — трудно е да се съчетае подкрепата за Тръмп и за Иран, когато те са на различни страни на бойното поле.

Черният леопард, който замени черните лебеди

И точно в този помент се появи черният леопард, който се превърна в спасителен пояс за изпадналите в ступор от сложните геополитическите разломи. Историята на екзотичното животно , което обикаля Шуменското плато / според някои от април, според други от няколко дни/ се обсъжда във всички медии, генерирайки коментари, мемета, песни и най- различни емоции. Сложните и често неразбираеми световни конфликти останаха на заден план, на фона на спора точно какво е избягалото животно – пантера, ягуар, леопард или пума.

Българското общество не просто е разделено — то е фрагментирано и отделните групи вече трудно намират общ език помежду си. Противоречивите позиции на всяка от групите се сблъскват на границата на  недоверието към институциите, геополитически симпатии и културната ни идентичност.

Макар случаят с леопарда да не носи мащабни последици като глобалните кризи, той символично показва колко лесно общественото съзнание може да бъде отвлечено от сложните и тежки теми към нещо близко, екзотично и по-разбираемо. И естествено - насочвано в посока, удобна за манипулация. 

 

 *Терминът „Черен лебед“, въведен от финансиста и философ Насим Талеб, описва рядко, непредвидимо събитие с огромно влияние върху обществото и начина, по който го възприемаме.