Бездънна яма, в която потъват все повече милиони, а услугата става все по-непривлекателна за пловдивчани. Така може да се определи публичния градски транспорт в Пловдив. През няколко месеца трите основни превозвачи, които държат 29-те линии от градския транспорт, наддават вой срещу парите, които получават и заплашват, че  ще спрат услугата.

Още в началото на годината трите фирми – „Автобусни превози”  на Петко Ангелов, „Хеброс бус” на Веселин Дошков и „Автотранс чолаков” на Димитър Чолаков поискаха 3 млн. лева повече от Община Пловдив. Мотивите им бяха,че едва ли не работят на загуба с огромните разходи, които имат.  Градските власти за пореден път се смилиха над тях и опуснаха 1 млн. лева , с което напрежението бе потушено.

Няколко месеца по-късно тримата шефове на фирми отново заплашиха, че ще спрат обществения транспорт.  Просто те не издържали – вече имали сериозни задължения към доставчици от 2 млн. лева , а загубите били 100 хил. лева на месец.

„Изключително неприятни са опитите да се твърди, че ние извиваме ръцете на Общината. Ситуацията е точно обратната – на нас ни се извиват ръцете да реализираме социална политика” , обяснява собственика на „Хеброс бус” Веселин Дошков.   

Повече от ясно е обаче, че всички фирми са се явили на конкурси, като са подписали договори за съответната услуга и цената, на която те да я извършват. На фона на всички претенции на превозвачите , проблемите в градския транспорт се множат  - все повече автобуси тип „щъркели” се появяват по улиците, има непрестанни сигнали за неработещи климатици,  пропускане на спирки и грубо отношение от страна на персонала.

Вината, разбира се , за всичко това е на градските власти, които изпуснаха отдавна юздите на градския транспорт в Пловдив. За последните 8 години така и не се намери решение, с което кардинално да се реши проблема или поне да започне този процес.

От една страна имаме превозвачи, които очакват постоянно повече и повече пари. От другата са плахи управленци , която предпочита да изсипва пари в частни фирми, като им спускат „високи изисквания” за подвижния състав на рейсовете.

Така едните си карат и взимат пари, а другите се хвалят пред медиите, че в Пловдив се движат модерни и екологични климатици. Мнението на хората, което става все по-критично, няма никакво значение.

Всичко това се случва на фона на успеха на 10 големи града в страната, които извоюваха 402 млн. лева за закупуването на електробуси.  През оперативната програма „Околна среда”  десет общини ще обновят подвижния състав на градския си транспорт, което ще е най-големият екопроект след столичното метро у нас.

Общините, в партньорство с общинските фирми в съответните градове, ще усвоят десетки милиони, с които ще имат най-модерните и екологични автобуси в България. Половината от парите са за Столична община, която ще закупи електробуси и нови мотриси на трамваите. Варна и Бургас ще вземат съответно по 70 млн. и 65 млн. лева,  а Стара Загора 45 млн. лева.

През това време в Пловдив се мъчим да въведем система за 20 млн. лева вече 5-та година, която трябва да показва автобусите на дигитални табла и да има електронно таксуване.

Превозвачи саботират системата за 20 млн. лева в градски транспорт на Пловдив, Общината – пасВъвеждането на електронното таксуване ще покаже оправдани ли са 5,9 млн. лева компенсации

Има ли решение на проблема?

Крилатата фраза, че отчаяните времена изискват отчаяни мерки, колкото и пресилено да звучи, в случая е приложима. Защото  при сегашните условя, пътят оттук нататък е начертан – постоянно недоволни превозвачи,  отвратени граждани и  управленци, празнещи градската хазна.

Миналата година се подписа 10-годишния договор за 13-те линии между консорциума от трите фирми и Община Пловдив, но скоро изтича другият контракт за останалите 16 маршрута.

След като Пловдив приватизира градския си транспорт, може би е време е да се помисли за обратния път -  т.е. създаването на общинска фирма, която да поеме на първо четене половината градски транспорт. С нея градските власти ще могат да кандидатстват за нов подвижен състав на автобусите, както и самите те да са мотора за развитие на публичния транспорт. При такава хипотеза Пловдив няма да гледа отстрани как другите градове имат нови и екологични автобуси, а ще може да кандидатства за тях.

Разбира се, за това начинание се изискват много пари, но най-вече политическа воля. Нещо, което не видяхме в този ресор през последните 8 години. В публичния транспорт политиката досега винаги е била да се замитат проблемите, които при най-малкия вятър, отново излизат на дневен ред.

Затова и следващият кмет трябва много внимателно да подбере ресорния си заместник, ако не иска да продължи политиката на свободно падане в тази област от градския живот.