Днес е професионалният празник на МВР. Обикновено въпросът, който всички полицаи си задават е „Къде ще празнуваме?” Което, разбира се, има резон, защото празниците не бива да се пренебрегват. По-важният въпрос обаче е дали има какво да се празнува.
Стъкмистиката, пардон статистиката на МВР, може да се харесва на началниците и политическото ръководство на министреството, но за съжаление далеч не отразява реалното състояние на нещата. Всяка година полицията отчита намаляване на престъпността и увеличение на разкриваемостта. Това е чудесна тенденция, но ако беше истинска, в момента гражданите можеха да не заключват жилищата си, да не се тревожат за родителите си, които живеят сами по селата, да не слагат аларми на автомобилите си, да не броят всеки ден труповете по пътищата. Очевидно е, че данните за престъпността и тяхната достоверност, не кореспондират с усещането на сигурност у хората.
Професионалният празник не е рожден ден; той, също както успеха, е общо дело. Засяга всички, без оглед на това доколко думата „професионален” се отнася към качествата им. Отговорът на първия въпрос обикновено е лесен. Вторият обаче е друга работа.
Мисля, че професионален празник може да има само ако е предшестван от множество професионални делници. И съпътстващите ги резултати. Може би е време да заменим поздравленията с критичен поглед, обърнат навътре. И с поне някакъв опит за обективна самооценка. Път напред трябва, а не банкет. Усъвършенстване, а не поздравления. Здрава работа, а не пожелания за дългогодишен стаж.
Поводи за честване могат да се намерят всеки ден, но докато непрофесионалистите на хранилка във ведомство са повече от работещите на инат, професионалният празник ще бъде просто една вечер с ядене и пиене. Каквито така или иначе не липсват. Но докато коктейлите и банкетите са с приоритет пред реформите, никой няма да изпита нито радост, нито гордост от празника.
Пиша тези редове с цялото си уважение към служителите, благодарение на които полицията продължава да функционира, запазвайки що-годе някакво професионално достойноство в очите на обществото. С респект към тези, които работят на инат, без да се интересуват от кадрови борби и вътрешни интриги. С почит към тези, за които работния ден продължава 24 часа 7 дни в седмицата.
Честит празник на всички тези полицаи!