Когато болката понамалее, той намира сили да ми се усмихне и гушне! Това ни дава сили да продължим да се борим, да вярваме! Той е нашето Слънце, което огрява дома ни! Той ни научи какво е истинска Любов! Обичаме го безкрайно много и ще се борим до край! Аз знам, че с всички Вас ще се съберат бързо нужните средства за операцията и той ще е добре! Вярвам, че ще дойде денят, в който ще Ви съобщавам, че се чувства добре!

Това са думи на една майка. Майката на 7-годишния Станислав, на когото му предстои спешна операция. В момента детето е в Турция за ядрено-магнитен резонанс и изследвания. За съжаление въпреки търговете в нета и многото поставени кутии и благотворителни инициативи и концерти сумата за операцията е крайно недостатъчна.

Станислав се ражда през месец юли 2011 година - здраво и красиво момченце. В края на ноември същата година той започва да повръща непрекъснато и след редица изследвания и прегледи, включително и ЯМР, се установява наличие на огромна хидроцефалия. Приемат ги в края на декември 2011 година в болница ''Иван Рилски'' - София за поставяне на клапа, но без да обяснят вследствие на какво се е получила тази хидроцефалия.

Всичко минава нормално и ги изписват, но пак без никаква информация от страна на лекарите. След безброй прегледи и непрекъснато влошаване на състоянието на детето, лекарите им съобщават, че Стаси няма да доживее до годинка, да се прибират и да чакат неизбежното. Тогава съдбата ги среща с хора, които им помогат да изпратят документите на Станислав в Турция, в болница Аджъбадем при световноизвестният проф. Мемет Йозек - един от тримата най-добри детски неврохирурзи в света. Това се случва през февруари 2012 г.

Получават отговор от там, че клапата на Стаси не работи и трябва по най-бързия начин да се оправи и да се вземе биопсия от тумора на детето. Тогава родителите за първи път разбират, че той има тумор... и то неоперативен... още по-голям шок. След това се свързват с Фонда за лечение в чужбина и неговият тогавашен директор Александров. Получават одобрение и заминават за Турция. Това спасява живота на тяхното дете, защото той е изпаднал вече в летаргия, останал кожа и кости. И така започва тяхната борба.

От април 2012 г. започват редица операции за поставяне на сонда, от която да се храни, взимане на биопсия, поставяне на порт и започване на тежка химиотерапия. След радиотерапията, откриват на Стаси и огромни хормонални проблеми, които и до ден днешен лекуват с животоспосяваща инжекция, която се бие на всеки 28 дни. По онова време, когато шеф на Фонда е Александров, всичко с лечението е вървяло добре. Семейството имат опората, от която се нуждаят, подкрепата от фонда и някак си се справят. Но когато сменят директора, за тях настъпва истински ад.

Остават без подкрепата на Фонда, на всичко отгоре в началото на 2017 г. Стаси рязко се влошава и заминават за Турция. Заради тумора Станислав губи зрението си. Оказва се, че не могат да използват парите, които имат отпуснати за лечение на детето. Тоест от фонда им заявяват, че от тук нататък трябва да си поемат всички разходи сами. Така и става, с големи мъки успяват да платят и да се приберат.

Той горе-долу се стабилизира и през месец май положението на Стаси се влошава много повече! Семейството се справя и с това , но от тук нататък имат нужда от нашата и Вашата подкрепа, защото те не могат вече сами да се справят. Започваме заедно с тях да се борим за усмивката на прекрасния Стаси. В момента се чакат да излязат двата вида биопсия, едната е хистологична от тумора, другата е генетично-молекулярна.

Пловдивчани, да помогнем на Стаси!