Фондация Българска Памет, начело с нейния основател и председател д-р Милен Врабевски, стартират социалната кампания „Де е България“, посветена на българите от историческата ни диаспора – тези, които са останали извън пределите на страната не по свое желание. По време на кампанията екипът на фондацията ще запознае аудиторията с начина  на живот и неподправената любов към България на българите от най-многобройните ни историческите диаспори – тези в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания.

„Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче, е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни“, зказва д-р Милен Врабевски за българската историческа диаспора. Тези негови думи описват и причината, поради която преди 14 години той се заема с каузата да помогне на тези българи да се чувстват като неизменна част от нашата държава. Влага много вяра , време и средства, за да помага на българите, които живеят извън рамките на историческата си родина. 

-Д-р Врабевски,  кое ви мотивира да започнете кампанията „Де е България”?

- Всъщност кампанията съществува от повече от 14 години. През целия този период не съм спирал да инвестирам пряко в реинтеграцията на нашите братя българи от историческата ни диаспора и именно това е един от четирите основните приоритети на Фондация Българска Памет, които сами сме си формирали. Сега с екипа ми решихме да „облечем“ това дело с името „Де е България“, за да отправим едно напомняне, че съществува една друга България, останала извън физическите граници на нашата Родина, но запечатана в родовите спомени на тези, останали извън пределите й по независещи от тях причини. Апелът на кампанията е обществото ни и българската политическа класа най-накрая да оставят неглижирането на тези хора в миналото. Изключително важно е да осъзнаем, че тези млади хора, които живеят извън историческата си Родина България, в един момент могат да заиграят ролята на бъдещи икономически мостове между нашите страни, а бидейки в демографска криза, която граничи с катастрофа, става още по-задължително ние да имаме предвид тези българи, да мислим за тях и да инвестираме не само в тяхното образование, но и в това да помнят истинската си Родина. Но не само заради това искаме да привлечем вниманието към тези хора. Те са неразделна част от нашия живот и нашата история и за тях трябва да се грижим точно така, както се грижим за хората тук – в България. 

- Какви инициативи планирате в рамките на кампанията?

- През годините през нашите образователни семинари, предназначени именно за младежите от историческите ни диаспори, са преминали много интелигентни, млади хора, с желание да видят България, с желание да се развиват тук – някои от тях са го успели да го постигнат, други не. Но всеки от тях носи със себе си своята лична история. По време на кампанията с моят екип ще ви запознаем именно с личните истории на младежи от българската историческа диаспора – с начина им на мислене, начина им на живот, начинът, по който са се почувствали, когато за пръв път са стъпили в България. Публикуваме ги в нашия сайт www.bgmf.eu. Прочетете ги и ще разберете точно какво имаме предвид, когато говорим за неподправена любов към България, а ако ви станат интересни, може да публикувате и тях. Тук е мястото да отправя благодарност към TrafficNews за медийната подкрепа към нашата кампания. Радваме се, че съмишлинеците ни стават все повече!

 - Бихте ли ни разказали в кои държави фондация "Българска памет" помага на етнически българи?

- През годините инвестициите ни са били насочени най-вече към историческите ни диаспори в Албания, Република Северна Македония, Украйна, Молдова и Сърбия – там са най-големите български общности от историческата ни диаспора.

 - Ще ни разкажете ли какви са някои от инициативите, които предприема фондацията в тези държави?

- На първо място започнахме всяка година да каним в България младежи от историческата ни диаспора на обучителни семинари два пъти в годината. До момента тази инициатива има вече 26 издания. Не мога да ви опиша чувството да наблюдавате отблизо как българчета от пет държави дискутират на майчиния си език. С тези семинари желаем младите ни братя и сестри да свържат образованието и кариерното си развитие с България. Срещаме ги с успели българи, с което целим да ги мотивираме за собствената им реализация и как да добавят стойност в живота на другите. През 2019 г. организирахме и първата в историята среща на директорите на училища от България и Македония – никой не се беше сетил да направи нещо подобно до момента. През всичките тези години не спираме да раздаваме наградни фондове за посещение в България, в Европейския парламент, да подпомагаме социално отлични ученици, да финансираме разходи за лечение. Още през 2008 изпратих два тира, пълни с български учебници за 50-те училища в Украйна и 30-те в Молдова. Тогава закупих и сателитни чинии и пакети с българска телевизия – отново за етническите българи в тези две държави. През 2020 закупих за Пустец, Албания, пожарна кола, линейка, високопроходим автомобил за социален патронаж, оправихме водопровода в тамошното с. Туминец, благодарение на което 9-те села в района вече имат водоснабдяване. Постоянно откриваме компютърни кабинети в районите с българско население в Албания и Македония, в разгара на Ковид кризата снабдих болниците в три македонски града с предпазни средства за лекарите на първа линия. Финансирам и строежа на голямата катедрала в Делчево, РС Македония, която от години беше в забвение. Още много неща правим – голяма част от тях са описани в нашия сайт, който вече споменах. Който чувства дейността ни близка до себе си, може да прочете.

 

- Вие организирахте ваксинация на гражданите от Република Северна Македония, бихте ли ни разказали как протече то, имаше ли интерес и реакция от двете държави и от гражданите на РСМ, които бяха ваксинирани?

- Финансирах отварянето на два ваксинационни центъра на ГКПП Златарево,  ГКПП Станке Лисичково, защото по това време гражданите, живеещи на територията на РС Македония, нямаха достъп до най-популярните и желани ваксини срещу вируса. С помощта на колегите от моята научноизследователска компания, поставихме малко над 5100 ваксини. Идваха всякакви хора – български и македонски граждани с постоянно и временно българско гражданство, сред които и длъжностни лица – екипи на детски градини, полицаи, пожарникари... Има над 120 000 граждани с български паспорт в Република Северна Македония, ние бяхме длъжни да помислим за тези хора там. Имаме постоянно и временно пребиваващи, чиито семейства и родове са свързани с България. Ние трябва да следваме примера на Европейския съюз за интеграция на Западните Балкани, което включва помощ и грижа  при превенцията от пандемията там, където можем да сме полезни на нашите съседи.

 - Всяка година на Гергьовден се организира честване на празника и панихида на загиналите от 11-та пехотна Македонска дивизия. Моля да разкажете повече подробности - как започна тази инициатива и как се посреща от хората?

- Започна и се поддържа по моя идея и финансиране. Участват много деца от двете страни на границата. Организираме истинско тържество, с идеята да се почетат героите ни от Войните за Национално обединение. Аз поддъжрам мемориала и участвах във възстановяването му с лични средства. От 2007 г. създадох традицията за съвместно честване и досега се радва на небивал успех. Участват представители на Националната гвардия, много дипломати, политици, граждани, но най-вече деца.

 

- Перспективата за членство в крайна сметка е единственият ефикасен външнополитически инструмент на ЕС – и сега Евросъюзът ще допусне да му го вземе тъкмо една страна, която в момента дори не е способна да излъчи свое правителство, но затова пък вече 100 години страда от македонската си фантомна болка.“ Думите са на професор Улф Брунбауер, директор на Института за източно- и югоизточноевропейски изследвания „Лайбниц“ в интервю за Дойче Веле . Как бихте ги коментирали?

- Това е поредния пример за стриктно следване на антибългарски геополитически интерес от огромен мащаб. Този интерес е поне от 200 години. Никой от големите играчи не се интересува от Националния ни идеал. При все, че истината е скъсване с тоталитарното минало и първа крачка към евроинтеграция, тези хора открито манипулират незапознатите, лъжат откровено, създават двойни стандарти, правят се, че не разбират истината. Но пак не познаха: имаме ясна декларация на Народното събрание по въпроса. Там всичко е написано. Най- общо: не се спазва Договора за приятелство и сътрудничество. И Франция не искаше Англия в ЕС. Мотивът им бе: те ни мразят, не може да са с нас в едно държавно обединение. Тогава защо не им се скараха...?

 - Според вас какъв е пътят за решаване на проблемите  със Северна Македония ?

- Вече няма как да се реши. Остава само чисто човешкият фактор за сътрудничество на някои нива. Ние изгубихме последните 30 години: нямаме магистрала, ж.п. линия, медии, съслужение в църквите, не търсим причини да събираме младите хора и да ги учим да живеят заедно (с изключение на Фондация Българска Памет), бавим или отказваме да им дадем гражданство. Причина: политиците ни изпълняват заръките на големите геополитически играчи. Сега за собственото ни достойнство и в защита на истинската евроинтеграция ни остана само това вето. То е по-малкото зло, но не е никакво решение на казуса с нашите братя и сестри от Република Северна Македония. С тази политическа класа нямаше как да се реши нищо в полза на България. Просто тези хора не са подходящи за национално отговорни политики. Истинските българи бяха избити веднага след 9-ти септември 1944 г.