Д-р Динчо Генев е завършил висше образование по медицина в Стара Загора, има специалности по „Вътрешни болести“ и „Здравен мениджмънт“ от Медицински университет-София. Работил е в общинската болница в Харманли и е бил неин управител.
Два пъти е избиран за председател на Районната колегия на Българския лекарски съюз в Хасково, бил е и член на Управителния съвет на Сдружението на общинските болници.
През 2013 г. той е кандидат за поста управител на НЗОК заедно с д-р Румяна Тодорова. Месец по-късно, след като тя е избрана за управител, д-р Генев заема поста подуправител на НЗОК. От март 2020 г. д-р Динчо Генев е изпълнителен директор на УМБАЛ „Пловдив“.
- Възстановявате ли вече нормалния ритъм на работа в болницата?
- Да. Вече се чувства това възстановяване, все повече хора идват в болницата за консултации. По време на карантината заради COVID-19 в някои отделения имахме по 5-6 души за целия месец. Сега нещата тръгват. Смятам, че през юни-юли ще влезем в нормалния ритъм, ако няма някакви усложнения от пандемията. Нямаме заразени лекари в болницата, а това е предпоставка нещата да вървят добре.
- Какви са загубите ви в първите месеци на кризата?
- При разпределението на средствата с тези 85%, които ни се дават от Здравната каса, в момента не отчитаме загуби. Нямаме възникнали нови задължения, всичко сме успели да покрием. Разбира се, щяхме да имаме много по-голям приход, средно с около 500 000 лева при нормално стечение на обстоятелствата. Една част от тези средства щяха да бъдат отделени за инвестиции и за заплати на хората.
- Кои отделения са най-засегнати?
- Някои от вътрешните отделения бяха засегнати най-много от кризата. Но във всички отделения има спад. Във връзка и със заповедта на министъра на здравеопазването ние ограничихме плановия прием, приемаха се само спешни случаи. Хората са много уплашени. И към настоящия момент виждаме хора, които пристигат в тежко състояние - стояли са вкъщи, не са потърсили лекарска помощ от страх да не се заразят и това е довело до влошаване на заболяванията им. И психозата, която беше създадена, може би въздейства на хората. Информацията колко са заразени, колко са починали. Изказванията за трупове, камиони – всичко това го изживяха тежко. Реално то все още не е преминало, но смятам, че нещата постепенно ще се нормализират.
Пък и информация, която стигаше до нас от цял свят, беше стряскаща. В началото казваха, че ще се заразят милиарди, но виждаме, че нещата не стоят точно така, както беше представено. Имаме си проблеми не само в нашата здравна система, но и в Световната здравна организация и в начина на уведомяване. Сега Доналд Тръмп обвинява китайците, че не са уведомили своевременно за възникването на коронавирусната инфекция. Упреква и Световната здравна организация, че не са предприели съответно нужните мерки.
От Световната здравна организация сега излиза информация, че се очаква втора, страшна вълна, която щяла да вземе много повече жертви. Това за мен не е нормално – повече да плашиш и след това да излезеш герой, че си взел мерки.
- Вие очаквате ли втора вълна?
- Не. Доверявам се до известна степен на един френски експерт в Марсилия, който първи започна лечение с хлорохин и азитромицин и в момента е национален герой във Франция. Той използва термина „крива камбана” - графиката започва да се покачва като формата на камбана и след това се пречупва. Казва, че всички епидемии са протичали по този начин и очаква точно това. Също и едни от нашите най-големи специалисти - проф. Радка Аргирова и проф. Мира Кожухарова, смятат, че вирусът е пречупен в известна степен. Преминавайки през повече хора, тъй се променя, съответно степента на зараза и протичането му става по-леко. Би трябвало да се доверим на тези хора, които са безспорни авторитети във вирусологията.
- Вие сте сред малкото болници, които нямат нито един заразен медик или човек от персонала. Нямате и пациент.
- Да, така е, но ние сме подготвени изцяло. Имаме две отделения. Едно, което е за леки и среднотежки случаи, и Отделението по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) също е подготвено за това. Цялата болница е много добре съоръжена с лични предпазни средства за еднократно употреба, тъй като смятам, че това е най-ефективното – използва се и се изхвърля. Рискът от заразяване съществува при костюмите за многократна употреба. Даже съм закупил и 6 броя скафандри, които напълно изолират човека. Въздухът е пречистен в специални филтри и се въвежда с вентилатор, който се намира на кръста му. По този начин може да работи 12 часа и е напълно защитен. Тези 6 апарата са за два екипа. Те са за многократна употреба, могат да се дезинфекцират и при нужда да бъдат използвани за всичко, дори при задимяване например.
Във връзка със заповедта на министъра имаме строг контрол на входа, който продължава и в момента. Външни лица не се допускат в болницата. Всичко, което се носи за пациентите, се качва до стаята от санитар. Ако бяхме допуснали хора да влизат вътре, със сигурност щяхме да имаме проблем. На персонала е обяснено как да разговаря с болните, да търси информация за контакт със заразени с коронавирус или контактни на такива. Имаме бързи тестове, които правим при съмнение, и ако е нужно, след това изпращаме за PCR в лабораториите на УМБАЛ „Св. Георги” и УМБАЛ „Пълмед”.
- Какво ще се случи с отделенията, които сте подготвили за пациенти с коронавирус?
- След като отмине епидемията, това, което е направено, може да бъде използвано за разширяване на самата дейност на болницата. На 14-я етаж е създадена една добра база. Отделни асансьори отиват до съответното отделение, за да няма пресичане на потоци. Оборудвано е и веднага може да стане едно ново отделение, да разкрием нови дейности в него.
А в ОАИЛ, където е подготвено пациенти с дихателна недостатъчност да бъдат поставяни на респиратори, просто отделихме половината отделение. Имаме 16 легла, 8 са оборудвани изцяло за лечение на COVID-19. Болницата направи много разходи за подготовка. Закупихме допълнително легла, дихателна апаратура, но най-добре е да не влизат в действие.
Дадохме и бонуси на хората, които работят в Спешно приемно отделение, защото те са първата линия, която посреща болните и ги насочва за лечение.
-Ситуацията беше трудна за всички и най-вече за болниците, какво ви развълнува най-силно през тези дни?
-Без съмнение – дарението на 86-годишната пловдивчанка, която донесе на крака пенсията си от 300 лв. и я даде на болницата с молба да бъдат закупени предпазни средства срещу COVID-19. Направи го в навечерието на големия християнски празник – Великден, и като знак на благодарност за грижите, които е получавала от медицинския ни екип. Не само аз, но и колегите бяха дълбоко трогнати от жеста.
Искам чрез вашата медия да изразя признателността на работещите в лечебното заведение към всички дарители, защото тази помощ беше преди всичко израз на подкрепа и топлота към нас.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри