В политическите кулоари на Вашингтон все по-често се чуват призиви за демонтиране на Европейския съюз. Администрацията на президента Доналд Тръмп често описва съюза като „бюрократичен Молох“, отговорен за заличаването на цивилизационни ценности. Според Далибор Рохац, старши сътрудник в Американския предприемачески институт, тези желания са опасна илюзия, която американците ще съжаляват, че са проявили, ако тя се превърне в реалност.

Призракът на Югославия над цяла Европа

Основната заблуда на движението MAGA (Make America Great Again) е идеята, че Европа без ЕС ще се превърне в процъфтяващ континент от суверенни нации. В действителност, лишени от общата европейска рамка, държавите на континента по-скоро биха напомняли на Западните Балкани след разпадането на бивша Югославия – място, където всички стари вражди и исторически оплаквания внезапно оживяват, пише POLITICO.

Този сценарий е особено вероятен, ако разпадането на ЕС бъде предизвикано от т.нар. „патриотични“ сили, които в момента са съюзници на тръмпистите. Вместо стабилност, Европа би се изправила пред вълна от ревизионизъм, която в момента е „под похлупак“ единствено благодарение на постиженията на европейския проект – като свободното пътуване без паспорти и високите стандарти за правата на малцинствата.

Картата на раздора: От Унгария до Румъния

Ето нпколко конкретни примера за потенциални конфликти, които биха избухнали при липсата на Брюксел:

  • Амбициите на Виктор Орбан: Дългосрочният проект на унгарския премиер е възстановяването на „Велика Унгария“ във вида ѝ преди Трианонския договор от 1920 г.. Това пряко застрашава териториалната цялост на съседи като Румъния, Украйна и Сърбия.
  • Сблъсък на „силни мъже“: Възниква въпросът дали сръбският президент Александър Вучич, който почита Слободан Милошевич, би отстъпил доброволно град Суботица на своя „съюзник“ в Будапеща, ако националистическите страсти се развихрят.
  • Румънският реваншизъм: Евродепутати като Диана Шошоака вече открито призовават за анексиране на територии като Северна Буковина от Украйна, наричайки ги „исторически румънски“.

Без ЕС тези „замразени“ конфликти могат бързо да ескалират в събития, които доскоро се смятаха за немислими – от нови войни до трайна нестабилност, подобна на положението в Косово или Приднестровието.

Ролята на Русия, Мъск и „забравата“ на Германия

Разпадането на съюза би било стратегически триумф за Русия. Режимът в Кремъл вече е насърчаван от сигналите на Тръмп по отношение на Украйна и има пряк интерес да докаже, че Член 5 на НАТО (за колективната отбрана) е просто празна декларация.

В същото време милиардерът Илон Мъск се намесва директно в европейската политика, призовавайки крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD) да загърби „историческата вина“ на страната. Подобен завой в германската политика, съчетан с антиевропейска стратегия от Вашингтон, поставя под въпрос цялата архитектура на сигурността.

Урокът на историята: Защо САЩ не могат да избягат?

Анализаторите подчертават, че ЕС не е историческо „отклонение“, а продължение на вековната европейска традиция да се балансира между единство и многообразие – подобно на Свещената Римска империя или Ханзата.

За САЩ опитите за изолационизъм и подкопаване на европейската интеграция са исторически недалновидни. През 1917 г. и 1941 г. американците научиха по трудния начин, че дори те да не се интересуват от война в Европа, войната в Европа се интересува от тях. Подкрепата за икономическото обединение на Европа след 1945 г. не беше акт на наивност, а стратегически ход за предотвратяване на нов глобален конфликт, който превърна САЩ в безспорна световна сила.

Културните войни срещу Брюксел може да изглеждат вълнуващи за определени политически кръгове, но краят на ЕС би означавал край на ерата на безпрецедентен мир и просперитет. Ако стената на европейското единство падне, „приливната вълна“ от хаос няма да спре до бреговете на Атлантика.

Разпадането на Европейския съюз би било като премахването на модерна навигационна система от самолет по време на буря – пилотите може и да вярват, че „интуицията“ им е достатъчна, но без общите правила и координация сблъсъкът с планината на историята е неизбежен.