С изтребителя си генерал Радев може да изпълнява със затворени очи Кобрата на Пугачов и други сложни летателни фигури, но в изкуството на пируетите има много да учи от отиващия си премиер. С небрежно хвърлената оставка Бойко Борисов успя да открадне шоуто на левицата в нощта на историческата им победа над ГЕРБ.

Лидерът на управляваща партия не просто изправи страната пред извънредни избори, но се опитва сам да оглави народния бунт срещу политическото статукво. Борисов вдигна залозите до небесата, форсирайки инициативите за свикване на Велико Народно събрания и въвеждане на мажоритарна избирателна система, изцяло в духа на народния вота в референдума на Слави.

Въпросът е дали Борисов следва внимателно промислена стратегия, или действа изцяло хаотично под напора на разнопосочни сили. Дали загубата на президентските избори е тактическо отстъпление, или плод на лична негова „грешка“ на име Цецка Цачева. Ако драматичните събития са породени просто от паническите реакции на министър-председателя, всичко е ясно. Ако все пак става дума за начертан план, е важно какъв е той и какво цели.

Причини да бъде разпуснато правителството дал Бог и във вътрешен и в международен план. На първо място управлението затъва в тежките проблемите и не успява да се справи със задачите, за които бе избрано. Пълна тъма цари около фалита и разпределението на активите на КТБ, а наскоро финансовият министър Горанов призна, че може би един ден ще бъдат събрани десетина процента от завлеченото. Кабинетът „Борисов“ не си даде особен зор да пресече и олигархичните зависимости, които торпилираха неговия предшественик Пламен Орешарски. Благоденствието на модела „Пеевски“ и спънатата съдебна реформа са част от ярките доказателства, че страната се върти в порочен кръг.

Нищо успокоително не се наблюдава и в секторите, които перманентно са в криза – здравеопазване, образование и социална система. Доходите на населението остават крайно ниски, а към всичките познати главоболия се добавиха призраците на бежанската вълна и ислямския тероризъм.

Правителството устойчиво губи парламентарна подкрепа в последната година. Първо отлетяха ДСБ и правосъдният министър Христо Иванов, загубили всякаква надежда за смяна на тапетите в храма на Темида. През пролетта напуснаха АБВ и вицепремиерът Ивайло Калфин. В навечерието на изборите с откровена враждебност към ГЕРБ започнаха да се държат т.нар. партньори – реформатори и патриоти.

Още в началото на лятото равносметката сочеше, че управлението, което Борисов се опитваше да крепи чрез нелепи понякога компромиси, е осъдено на все повече самота и отчуждаване от избирателите. Реално ГЕРБ щеше да остане единствено с подкрепата на реформаторите около Кунева, Лукарски, Ненчев и сие – твърде съмнителна като обществен престиж и електорални възможности компания.

В такава ситуация Борисов и Цветанов също можеха да извадят на президентския вот някой безпартиен генерал, за какъвто според социолозите копнееше нацията, подплашена от бушуващите наоколо войни, тероризъм и бежански вълни.  Съвсем умишлено те сложиха „майката на нацията“ Цачева да се бори с перфектния от гледна точка на обществените очаквания военно-въздушен ас Румен Радев.

Показателно за бутафорията е обстоятелството, че преживяхме най-честните избори в история. Опозицията се чудеше за какво да се оплаче и в крайна сметка не намери, количеството купени гласове и корпоративно принуден вот беше нищожно. За сравнение през 2011 г. БСП, ДПС, Синята коалиция и останалите силно изреваха от терора и манипулациите, а пък медиите бяха пълни с кадри на мутри, вилнеещи из избирателните райони.  Филми и конференции за потъпканите свободи във бедна България гастролираха в половината европейски столици.

Друга тревога, която постоянно измъчва Борисов, е да не го заклеймят като диктатор, който тъпче с ботуша си крехката ни демокрация. На местните избори преди година ГЕРБ окупира почти изцяло местната власт, а БСП преживя разгром и остана без нито един областен център. С превземането на президентската институция премиерът в оставка щеше да държи в ръцете си абсолютно цялата власт в страната и съответно да носи отговорността за всички несполуки. Ролята на пълен виновник не присъства в неговия репертоар и той предпочете да пусне донякъде декоративния пост на държавен глава и да съживи изпадналата в нокдаун червена партия.

От гледна точка на ГЕРБ възкачването на възпитаника на американска военна академия ген. Радев е нищожна жертва с другия твърде вероятен сценарий – повторение на февруарските бунтове от 2013 г. монополизирането на властта от Борисов щеше да отприщи болезнена реакция на обединение на опозицията (както преди три години в шествията преди свалянето на първия му кабинет крачеха заедно Костов, Сидеров, Местан и Станишев) и подстрекаване на улични бунтове.

Външните причини за тактическото отстъпление на Бойко Борисов също не бива да се подценяват. България е в центъра на перфектната геополитическа буря и е подложена на могъщ натиск от няколко страни. Годината започна буреносно един  напет политик, Лютви Местан, нощува в турското посолство от страх за живота си след дребен спор с почетния председател на ДПС.

Наследниците на огромни империи – Русия и Турция, извървяха пътя от вечната дружба до прага на войната и обратно само за година. Москва и Анкара разполагат с влияние и лостове у нас, способни не само да преобърнат всеки кабинет, но и да дестабилизират страната. Всеки разумен управник начело на България е обречен да търси много сложен баланс, където моралните норми не винаги са в хармония с националните интереси и героичните пози. Борисов избра да се спогоди с Ердоган пред заплахата от бежанско нашествие. Предпочете и да постигне някакво разбирателство с Кремъл по атомните и други въпроси. Тази маневра му коства доверието на САЩ и премиерът отлично го разбра, когато спонсорираните от фондация „Америка за България“ дружно го заляха със секс-компромати от подслушани разговори.

За Борисов и ГЕРБ става невъзможно сами да удържат разнопосочния напън, идващ от петте центъра – Вашингтон, Москва, Анкара, Берлин и Брюксел. Особено в ситуация, в която част от партийните ръководства се държат като откровени американски, руски и турски агенти. Положението вътре и вън миришеше февруарски метеж с характерните бити от полицията демонстранти и брутални провокации, превръщащи се в първа новина в CNN и „Россия 24“. Определено това не беше мечтаният изход за Бойко Борисов и той предпочете да прехвърли половината от бремето на задушаващите геополитически прегръдки върху предпочетения от БСП кандидат-президент.

Следващата му крачка бе да хвърли с детинска поза оставката си и да вгорчи празника на Корнелия Нинова. Оставането на кабинета на власт щеше да бъде съпроводено все по-силно дюдюкане срещу ГЕРБ, срив на избирателния им корпус и постоянни натяквания властолюбие и страхливост. Каратистът от Банкя е особено чувствителен на тези теми и предпочете да изиграе ролята на най-демократичния политик в историята – всеки път когато му поискат оставката, си я дава. С упованието да се върне пак на бял кон, оседлан от опечалените от отсъствието му граждани.

 

Руслан Йорданов, TrafficNews.bg