От няколко месеца има спад на продажбите в индустрията у нас. Това се отрази на заплатите в този сектор, които намаляват през второто полугодие на 2019 г. за разлика от първото, когато има голям ръст. Това коментира пред TrafficNews Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.

По думите му, сектор „Индустрия” е на отрицателна територия, а за ръста на Брутния вътрешен продукт /БВП/ се разчита на потреблението – както от страна на правителството, така и от хората.  За повече харчове се очаква да помогне и ръстът на доходите – на бюджетните заплати и на минималната работна заплата, която от 1 януари става 610 лева.

Държавният бюджет е планиран балансиран, с нулево салдо. Така че ако се влоши ситуацията в европейската икономика, а оттам – и в българската, да има буфер от 3%, колкото позволяват маастрихтските критерии. Т.е при неблагоприятен развой на събитията в икономиката се очаква да се изхарчат повече пари, отколкото са се събрали  в бюджета. Това е една антикризисна мярка, която спомага за задържане на спада чрез ръст на потреблението, обясни Велев.

Той посочи и от къде идват проблемите  –  търговските войни между САЩ и Китай, неяснотите около Брекзит, проблемите в турската икономика. Германската икономика направи няколко тримесечия със спад на БВП, италианската буксува. А Германия, Италия и Турция са първите ни три външнотърговски партньори. Това повлия на българската индустрия и на българския износ, обясни Велев.

Бизнесът би искал да види мерки за подкрепа на доходите на работещите в експортно ориентираната индустрия при продължаващ или увеличаващ се спад на продажбите, каза шефът на АИКБ. Той даде за пример Германия, където това се прави от пролетта на тази година, тъй като там индустрията е по-сериозно закъсала, отколкото у нас.  В компаниите, при които има голям спад на продажбите поради по-горе посочените световни причини, правителството подкрепя доходите на хората. Това става по следната схема: Ако работниците са принудени да излязат в икономическа отпуска или работят 4 дни, вместо 5, което води до намаляване на заплатите им, доплаща правителството по определени критерии, за да се запазят работните места и да се съхранят човешките ресурси.

Щом в Германия се прави, би могло и у нас да се случи, но в момента не виждаме такава нагласа, въпреки проблемите от няколко месеца в експортно ориентираните компании, каза Велев.

Той коментира и високият ръст на теглените кредити, който за бизнеса е 4,5% през септември, а за домакинствата е около 10 на сто. „Трябва да се има едно наум и да не се взимат кредити, които да се ползват за потребление и покупки на не толкова нужни неща, които може да се окаже, че трудно ще бъдат върнати при евентуален спад на равнището на доходите или ръст на лихвените проценти”, съветва Велев. Централните банки взеха мерки, като намалиха допълнително лихвите. Европейската централна банка отново започва с т. нар. количествени улеснения, което означава печатане на пари. Това може да обърне тенденцията, има такива признаци, посочи Васил Велев.