Македонският народ остана без това, което е най-важно за съществуването на държава. Срещу волята на гражданите си, тя остава без своето име, език и история. Със сключените от македонските власти споразумения със съседните страни, тя даде на България историята, името на Гърция и с двуезичието даде на Албания езика си… 

Това пише хърватският ежедневник Slobodna Dalmacija.

Със 153 гласа "за" и 146 "против", гръцкият парламент ратифицира историческия договор с Македония за новото име на бившата югорепублика, с което се слага край на продължилия три десетилетия спор, който блокираше пътя на Скопие към НАТО и ЕС. Искрена подкрепа за държавата с новото име – Република Северна Македония, дадоха и европейските лидери.

Най-висшите представители на Европейската комисия поздравиха гръцкия премиер Алексис Ципрас и македонския му колега Зоран Заев за "политическа смелост, лидерство и отговорност за решаване на един от най-трудните спорове в региона". Ентусиазмът обаче не се споделя от опозицията в двете страни, която организира множество протести.

Сегашното македонско правителство подписа и ратифицира още две споразумения, пише още Slobodna Dalmacija. Единият е за двуезичността на територията на цялата страна, дори там, където няма албанци и това не е необходимо, а другият е Софийският, според който Македония се отказва от цялата македонска история до 1945 година в полза на българската история. Българските права!

На България бе предоставено правото да наблюдава училищната програма в Македония за изпълнението на Софийското споразумение. Точно като Гърция. Защото в споразумението от Преспа най-лошото не е промяната на името, а премахването на македонското гражданство. По-конкретно, гражданството ще бъде записано в родителен падеж (граждани на), от учебниците ще бъдат изхвърлени македонските топоними за Пиринска и Егейска Македония, което е същото като да се забрани на хърватите да наричат Беч – Беч.

Как се коментира в Македония въвеждането на албанския като втори официален език?

Това е изключително смешно. Според Охридското споразумение, двуезичието съществува от 2001 г. в общините, в които живеят албанците. Сега, според Тиранската платформа, двуезичието е и в общините, където дори златарите не са албанци. Не бива да се изненадваме, че институционалното насилие срещу македонците започна с конституирането на парламента в сегашния му състав, който бе утвърден в присъствието на 59 от 61-те необходими депутати и когато преди македонския, беше изпълнен националния химн на Албания, заключава хърватското издание.