На финансовото разузнаване на ДАНС е известно кои българи имат бизнес с офшорни компании. Това се разбира от годишния доклад за работата на финансовото разузнаване през 2017 година. От малкото информация в доклада се вижда, че става въпрос за "ноторно известни български граждани", собственици или клиенти на дружества, за които са постъпили запитвания от чужди служби.

"Продължават случаите на запитвания за ноторно (общоизвестно, което не подлежи на доказване - бел.ред.) известни лица (български граждани), които обикновено са клиенти или действителни собственици на дружества, клиенти на задължени лица в съответната държава. В голяма част от получените в САД ФР – ДАНС (Специализирана административна дирекция "Финансово разузнаване" - ДАНС - бел. ред.) международни запитвания това са преводи от/към България към/от страни с висок праг за преодоляване на банковата тайна или офшорни юрисдикции", се казва в доклада.

Постъпилите запитвания през годината са 68, като по тях от финансовото разузнаване са изисквали информация от граждани, дружества и банки. Интересът на чуждите служби към България се запазва, като през 2017 г. е запазена тенденцията за увеличаване на запитванията за наредени с измама преводи от чуждестранни граждани и фирми към сметки, разкрити в България. В някои от случаите става въпрос за парични средства, придобити от "пирамиди", телефонни измами и участие в организирани престъпни групи.

Чуждите служби се интересували и от данъчни измами от типа "въртележка" и други данъчни престъпления, в които участват български дружества. През 2017 г. са спрени общо 19 броя съмнителни банкови операции на обща стойност 1 923 468 евро. 

Финансовото разузнаване отчита запазване на тенденцията за пране на пари от организирани престъпни групи. В тази схема често се включват и криптовалути, използване на търговия с високорискови финансови инструменти, както и такива, които позволяват прихващания или изкупувания на вземания.

От финансовото разузнаване отчитат като слабост в европейските регламенти въвеждането на т.нар. европейски паспорт, който се използва от все повече финансови институции. Този инструмент дава възможност за извършване на финансова дейност на територията на ЕС, без за това да е необходим лиценз в съответната държава. Достатъчно е такъв лиценз да е издаден от друга държава в ЕС, пише Дневник. "Този вид дейност затруднява набирането на информация за вида услуги, които се предлагат в държавата, в която се оперира с паспорт, вида клиенти, кои от тях са по-високо рискови по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма и други. Това прави част от тези финансови институции по-уязвими за използването им за цели на изпирането на пари и финансирането на тероризма", се посочва още в доклада.

Финансовото разузнаване е пратило общо 760 сигнала до прокуратурата, МВР и други дирекции на ДАНС. В доклада на самата агенция за миналата година пък се казва, че след нейни проверка за съмнителни банкови трансфери от чуждестранен търговец към българско дружество е наложен запор на над 4 млн. евро. Прокуратурата пък е сезирана за осъществявана от клон на чуждестранна фирма неправомерна дейност в България, изразяваща се в измама на около 8 хил. клиенти, основно чужди граждани.

На снимката: Димитър Георгиев, директор на ДАНС