„Всички в България сме от село, но на някои много им личи”, казва народното творчество и най-точно определя разлъката в „Има такъв народ”. Прелъстени от постове и благинки група от 5 депутати и един министър в оставка обявиха:
„ИТН е бизнес проект, Слави изпълнява поръчки на мафията”.
Оттам заваляха определения за групата на шестимата – от смелчаци, които мислят за бъдещето на България - до предатели, гледащия собствения си келепир. Истината обичайно е по средата, но зависи от коя гледна точка се гледа.
Ако друг беше изказал тези думи за случаващото се в ИТН, а не Радостин Василев, вероятно доста хора щяха да приемат много от нещата на сериозно. В случая обаче излязоха група депутати от ИТН , които се оплакаха, че били „излъгани”, че ще станат министри – Николай Радулов, Иво Атанасов, Георги Георгиев. Към тях се добавя и младият плевенски „душманин” от Фейсбук на Кирил Петков - Деян Петков и човекът от службите Светлин Стоянов.
Общото между всички тях е, че те са избрани за депутати от любимия регион на Слави - Северозападна България. Иронично, но факт.
Личността на Радостин Василев от самото начало буди недоумение - как може човек, който забърква скандали и проблеми навсякъде, където отиде, да има толкова висок кредит на доверие. Естествено, инвестицията от Слави и Тошко във Василев се оказа от „лошите кредити”, но колектори срещу него вече не могат да бъдат пуснати.
Спортният министър нашумя в партньорството му с Александър Томов – Лупи в най-мрачните години на ЦСКА. Макар във визитката си Василев да пише, че е спасил ЦСКА от фалит, истината е, че той е един от хората, които забиваха пирони в ковчега на „армейците”. Първите му изяви като спортен министър наподобяваха много и последните му такива. Тогава „Кръстникът на мафията” бе Илияна Раева… Още на другия ден скандалът бе потушен, но фиксацията на Радостин Василев в думата „мафия” явно не е случайна.
Записът, който бе пуснат на пресконференцията на ИТН между Василев и депутатката Христинка Иванова, показва колко сбъркана е цялата ни политическа система в момента. Без въвеждане в този разговор, той прилича много повече на това как селски момък от Северозапада кандисва своята любима да му пристане:
Мъжки глас: Как можеш да не слезеш. Всички сме тук, чакаме те.
Женски глас: Разбирам те, но си промених решението.
Мъжки глас: Слушай ме, няма ама. Идвам да те взема аз лично.
Женски глас: Няма да ходя никъде.
Мъжки глас: Слушай ме, Христинче. Слушай ме, аз не съм предател, правя го за твое добре, не ме предавай и ти. Само аз съм ти обещавал.
Женски глас: Никой нищо не ми е обещава; и на никого нищо не съм взимала. Мога да си отида и на село, както се казва. Изобщо не ми е проблем.
Мъжки глас: Тогава си подай молбата и напускаш Народното събрание. Ще ти пратя хора и ще ти направят молбата, както пише по книгите….Искам да те запазя теб. Пътувам към теб.
Женски глас: Не, не, няма да дойда. Не искам, промених си движението. Няма смисъл. Не съм си в нас – при гаджето съм.
Трагедията в цялата ситуация е, че това ще бъдат новите „герои” на деня, които ще крепят правителството. Правителство, което от ден на ден изглежда изчерпано, като единствената му цел е да продължи живота си, колкото е възможно по-дълго, тъй като възкресение за участниците в него едва ли ще има. Кирил Петков ще продължи да търси още своите 7-ина, но е ясно, че златните пръсти в този парламент ще са хората на Радостин Василев.
Самият той пък е всичко това, което не трябва да бъде един политик – арогантен, нарцистичен, хлъзгав и егоцентричен. Тук обаче приликите с новите врагове и доскорошни приятели – Тошко Йорданов и Слави Трифонов са прекалено големи, а острите камъни не могат заедно да мелят брашно.
Всичко, което пък описва това управление може да се сведе до това, че БСП изглежда най-нормално от партиите, подписали коалиционното споразумение, а само по себе си това изглежда абсолютно ненормално.
Отцепването на номадите от ИТН пък ще продължи ужасът без край на това управление, но е сигурно, че за него ще настъпи ужасен край. Слави Трифонов и сие пък ще платят цената, за това, че адвокатът на Лупи стана основен фактор в българската политика, а тя е, че едва ли ще минат 4%-та бариера на следващите избори.