Честит празник, юристи!

Най-разпространеното клише за правото е, че то е "изкуство на доброто и справедливото" /Целз/. Както често се случва с клишетата, този рефрен се повтаря като мантра с вероятната надежда, че безбройните й изговаряния, ще дадат като обективна последица нейното сбъдване.
Разбира се, това не се случва и, разбира се, това няма и да се случи. Впрочем, прокламирането на една истина поставя под съмнение самата нея. Остава красотата на идеята, която е толкова по-впечатляваща, колкото по-грозен е нейният социален контекст, в който тя няма как да се реализира.
Светът, обаче, не е устроен справедливо. По-точно той не е справедлив според нашите така клиширани представи за справедливост. А и поради малкия ни ръст, ограничаващ кръгозора ни до радиуса на нашата "малка нужда", отнасяме справедливостта най-вече към себе си чрез желаната реализация на удоволствени преживявания - радости от хубавото за нас и от лошото за другите.
Справедливостта, прочее, е най-опасната метафизика, защото дава мощно основание на людете да вършат дивотии, включително като се изтрепват помежду си...
Затова считам, че ние, юристите, които сме /уж/ празнични днес, не бива да осланяме действията си на справедливостта, а на закона. Прилагането му - по необходимост от горното - също е матафизика, но, за да познаем явленията отвъд физическите им измерения, трябва да познаваме последните. И честно да ги възпроизвеждаме с мислите и действията ни.

Та нека вместо да сме справедливи, бъдем просто честни!

Честит празник, юристи!