Въвеждане на термина „интимна връзка“ е в по-голяма степен предпоставка за злоупотреби със Закона за защита от домашно насилие, отколкото негова реформа. Това мнение изразява бракоразводният адв. Мариана Каварджикова, чийто професионален опит ежедневно я среща отблизо с историите на стотици двойки.  

С адвоката разговаряме за домашното насилие – физическо, емоционално, чрез изнудване, унижение, манипулации. А жертви на този тип патологично отношение стават не само жени, категорична е Каварджикова.

Според нея преди да дойде съдът, професионалният защитник трябва щателно да проучи как действително стоят отношенията между двойката. Защото спекулации със ЗЗДН се случват и сега. Какви са хоризонтите, които последната поправка в него ще отвори, научете от интервюто с адв. Мариана Каварджикова пред TrafficNews.

 

 –По Вашите професионални наблюдения - как се движат сигналите за домашно насилие през последните години – има спад, увеличение или тенденцията се запазва?

 –Доколкото домашното насилие е функция и следствие на домашното възпитание, нямаме основания да твърдим, че има съществена промяна в поведението на хората.
Но има голяма промяна в отношението на обществото към насилието и особено – към скритата, но жестока форма, проявявана зад вратите на дома.
Без съмнение, има увеличение на броя подадени сигнали, защото общественият интерес свали табуто от темата, мнозина се почувстваха по-смели и заговориха по-открито за проблема. Особено в резултат на последните събития, някои хора най-после си дадоха сметка, че това, което преживяват вкъщи е именно насилие и то вреди на личността им, на децата, на семействата. Публичното говорене им даде смелост да заявят, че са жертви именно на домашно насилие и да подадат сигнали срещу насилниците.
Така че отговорът е – да, има увеличение на броя на сигналите, но друг е въпросът дали сред тях няма и случаи на злоупотреба със закона.

Не са малко случаите, в които този закон се използва за разчистване на сметки между двамата родители в семейството. Проблемът не е в това дали единият или другият ще бъде ощетен, а че жертви са децата.

 –Какви са рисковете, които крие реформата в ЗЗДН, приета преди малко повече от месец? Как точно тя ще се отрази на делата за домашно насилие?

 –Рисковете са много. Не може да се определи като реформа поправка, която създава само повече проблеми. Терминът „реформа“ означава „промяна на определени обществени отношения към по-добра форма или благоприятно състояние“. Опитът да се въведе някаква дефиниция на интимна връзка доведе до повече неясноти какво и кога имаме, когато сме в интимна връзка и неминуемо ще доведе до свободно тълкуване на елементите на определението, а това пък води до неизбежни допълнителни процесуални действия, събиране на купища доказателства и като цяло – протакане, загуба на време и бавно правосъдие.

 –Какви са слабите места на дефиницията „интимна връзка“?

 –Без да претендирам за изчерпателност, ще дам няколко примера. Да разгледаме определението какво е "интимна връзка"  - съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения. Така изброените качества трябва ли да са налице заедно или може и поотделно? Каква е разликата според законодателя между интимна и сексуална връзка – така, както е посочено, те са две различни връзки? Какви доказателства ще трябва да събере съдът, ако някой твърди, че е имал само интимна, но не и сексуална връзка, например? Или обратното? Да разбираме ли, че законодателят приема, че между две лица може да има и само интимна, но не и сексуална връзка или обратното – само сексуална, без интимна, но това е достатъчно основание пострадалият да търси защита по този закон?

Да разбираме ли, че трябва да чакаме нова поправка в закона или тълкувателно решение, разясняващи какво е интимна връзка (по смисъла §1, т.6 от ДР на ЗЗДН) и какво – сексуална, за да можем адекватно да защитим клиентите си?

В текста на определението става дума за връзка „между две физически лица от мъжки и женски пол“. Тази фраза вече породи дебат – връзка между две лица от мъжки, две лица от женски или две лица, едното от които от мъжки, а другото от женски пол?

Без да соча конкретно районите, в нашите среди е известно, че някои съдилища в страната приемат, че при еднополови двойки може да се прилага ЗЗДН. В други райони – не се приема. Това означава ли, че еднополовите двойки трябва да избират на територията на кой районен съд да се сбият, за да получи битият защита по реда на ЗЗДН?

 –В обществото широко се дебатираше и времевата рамка от 60 дни. Как специалистите гледате на това?

 –Лично мое мнение е, че като говорим за „трайни“ отношения, посочването на точния срок ще създаде много проблеми. В обществото вече са популярни забавни каламбури как ще се изяснява началния срок, но от юридическа гледна точка поставянето на термина „трайни“ и срок на годност на отношенията в една и съща норма е непрецизно.

Още много коментари по тези текстове мога да направя, но изрично подчертавам, че говоря като практик, който ежедневно се сблъсква с проблемите в законодателството и на когото му предстои тепърва да се сблъска и с проблемите, създадени от т.нар „реформа“ в ЗЗДН.

 –Възможни ли са злоупотреби с правата, които дава узаконената „интимна връзка“?

 –Не просто са възможни, те са много често срещани. Границата между реалното насилие и злоупотребата е много тънка и призовавам колегите ми да не подават механично жалби, а изчерпателно да изяснят всяка конкретна ситуация – дали наистина става дума за насилие в двойката или един от двамата злоупотребява с възможностите, които законът дава.

 –Имате ли наблюдения върху работата на НПО, които се занимават с жертви на домашно насилие?

 –От работата ми с НПО, които трябва да се погрижат за жертвите на домашно насилие, оставам с впечатление, че има такива, които искрено се стараят да помогнат, но и други, които само имитират дейност.

Изрично трябва да подчертая, че докато полицията и прокуратурата не си влязат в ролите и не започнат да прилагат закона, никаква реформа не е възможна, колкото и съвършени текстове да създатат законотворците!
Не слагам всички под общ знаменатаел, разбира се, но все още има пазители на реда и магистрати, които не просто подценяват проблема с домашното насилие, но фактически пречат на предотвратяването на случаите на насилие и за разкриването им в последствие.

 –От Районна прокуратура посочиха до TrafficNews, че през 2023г. до тях не са постъпвали сигнали от мъже, които твърдят, че са жертва на домашно насилие. Вашата практика срещна ли Ви с подобни казуси?

 –Разбира се, че съм работила по такива сигнали. Само в 2023 г. са няколко случаите, в които към мен се обръщаха мъже с твърдения, че са жертви на насилие в двойката.
В два от тези случая прецених, че наистина става дума за домашно насилие спрямо тях, а по-късно съдът потвърди моето мнение.

 –По ваше наблюдение какви са най-честите форми на насилие, упражнявани от жена към мъж?

 –Човешкото въображение е неизчерпаемо по отношение начините да причиним болка и страдание помежду си, за съжаление. В повечето случаи жените упражняват психическо насилие над мъжете, но то в никакъв случай не е безобидно и без последици за жертвите.
Имам и един случай на тежко физическо насилие от страна на жената към мъжа в двойката.

 –Каква според вас е причината мъжете да не сигнализират, когато са обект на насилие от съпругите или приятелките си?

 –Срам и неудобство, разбира се. При всички случаи от моята практика, в които мъже са подавали сигнали за насилие спрямо тях, е ставало дума и за насилие спрямо децата в семейството. Почти съм убедена, че ако нямаше насилие и към децата, те нямаше да се решат да си търсят правата.

185 жени са се оплакали от домашно насилие в Пловдив за 7 месеца, при 30% има данни за престъплениеНито един мъж не се е оплакал, че е бил обект на домашно насилие под тепетата