Малцина очакваха нещо новаторско да излезе от срещата на Тъкър Карлсън с Владимир Путин, проведена в Москва във вторник и публикувана от консервативния журналист в четвъртък, пише POLITICO. Карлсън отговори на тези очаквания с интервюто си, като не успя да извлече никакви прозрения за действителните военни цели на руския президент или да го държи отговорен за бруталната му инвазия в Украйна.

Путин обаче се възползва напълно от възможността да посее семена на съмнение относно помощта на Америка за Украйна и политическата система на САЩ.

Ето изводите от срещата на Путин с Карлсън.

  1. Путин не е приключил с войната

Основното послание, което Путин искаше да предаде на американците: Няма смисъл да се помага на Украйна с повече пари и оръжия. И Карлсън, който самият преди това постави под въпрос подкрепата на САЩ за Украйна, тъй като тя се опитва да защити своя народ и земята си от нападение от Русия, беше твърде щастлив да помогне за предаването на това послание.

„Ако наистина искате да спрете да се биете, трябва да спрете да доставяте оръжия. Ще свърши до няколко седмици. Това е“, каза Путин, добавяйки, че от САЩ зависи да кажат на Украйна да седне на масата за преговори.

Но това всъщност не е цялата история, както самият Путин даде ясно да се разбере в два красноречиви отговора на последващите въпроси на Карлсън.

Първо, попитан дали Русия е постигнала военните си цели, Путин каза: „Не. Все още не сме постигнали целите си, защото една от тях е денацификацията.” Твърдението, че Русия се стреми да „денацифицира“ Украйна, се възприема широко като код за отстраняването на демократично избрания (евреин) президент на страната, Володимир Зеленски. Като ясна индикация за това какво е имал предвид с коментара си, Путин каза, че „трябва да се отървем от тези хора“, за които той твърдеше без основание, че „подкрепят“ нацизма.

Второ, когато Карлсън попита дали Путин би „бил доволен от територията, която има сега“, руският автократ отказа да отговори, връщайки се към своята точка за денацификацията и настоявайки, че все още не е завършил отговора на предишния въпрос. Ще приемем това като още едно „не“.

  1. Путин се опита да подкопае вярата на американците в демокрацията

Като даде интервю на Карлсън, Путин получи неограничен достъп до голяма американска аудитория преди президентските избори в САЩ по-късно тази година.

Не е тайна кого би подкрепил Карлсън във вероятното повторение на избора Доналд Тръмп срещу Джо Байдън. Но Путин, а не Карлсън, пръв спомена Тръмп, като каза, че се е радвал на „лични отношения“ с бившия американски президент, както и с Джордж У. Буш.

Путин също описа начините, по които предишни президенти на САЩ - през десетилетията си на власт той видя четирима от тях да идват и да си отиват - не успяха да постигнат консенсус с Русия по въпросите на сигурността, дори когато той твърдеше, че са искали.

Заключението, което той излагаше: политическата система на САЩ е непресушено блато, а американската демокрация е илюзия.

„Звучи така, сякаш описвате система, която, според вас, не се управлява от хората, които са избрани“, обобщи услужливо Карлсън за президента. 

„Така е, така е“, отговори доволен Путин. „Не става въпрос за личността на лидера. Става въпрос за мисленето на елита.“

  1. Пропагандата на Кремъл побеждава

Всеки, който може да пробие бронята на Путин, бива държан на светлинни години от президента – независимо дали са съпруги на руски войници, независими журналисти или антивоенен кандидат за изборите като Борис Надеждин.

Онези, които успяват да разговарят с Путин, винаги са избирани от Москва и Карлсън не е изключение (както говорителят на Кремъл потвърди тази седмица).

Предусещайки критиките, че интервюто няма да направи нищо повече от това да улесни кремълската пропаганда, и Карлсън, и Путин положиха големи усилия, за да разсеят впечатлението, че имат предварителна договорка – но всички моменти на напрежение бяха кратки и в крайна сметка Путин беше на върха.

„Токшоу ли водим или разговор?“ попита Путин в първите минути на интервюто, преди да направи повече от 20-минутен монолог на тема история.

Карлсън, който не успя да направи проверка на фактите или да отклони урока по история на руския президент, вместо това предупреди зрителите във встъпително изявление, че когато отговаря на въпроса му защо Русия нахлу в Украйна, „Путин продължи много дълго време, вероятно половин час, за историята на Русия от осми век. И честно казано, ние си помислихме, че това е техника на флибустиране и я намерихме за досадна.“

Но Карлсън веднага смекчи дори това, като каза, че в крайна сметка вярва, че Путин е „искрен“ и възхвалявайки „енциклопедичните знания“ на президента.

Междувременно Карлсън избягваше всички теми, които биха могли да бъдат чувствителни за Кремъл: доклади за руски военни престъпления на места като Буча и Мариупол, заповедта за арест за Путин от Международния наказателен съд, Алексей Навални и други политически затворници, както и мобилизацията на Русия и броя на загиналите по време на войната. Той дори избягваше всякакви въпроси, свързани с предстоящите президентски избори в Русия и отпадането от кампанията на антивоенния кандидат Борис Надеждин.

  1. Путин продължава офанзивата си с чара на Илон Мъск

Шефът на Tesla и X Илън Мъск имаше раздвоение на лоялността, когато става въпрос за войната на Русия срещу Украйна. Първоначално той подкрепяше и помагаше на Киев, преди да изглежда, че се поддава на пропагандата на Кремъл. В интервюто си за Карлсън Путин се възползва от възможността да погали егото на милиардера.

„Има информации, че Илон Мъск вече е имплантирал чип в човешки мозък в САЩ“, каза Путин на Карлсън.

Попитан какво мисли за това, президентът каза: „Мисля, че Илон Мъск няма спиране. Той ще направи както намери за добре. Въпреки това ще трябва да намерите общ език с него. Търсете начини да го убедите. Мисля, че той е умен човек. Наистина вярвам, че е.”

  1. Путин е отворен за размяна на затворници, като журналиста Евън Гершкович

Още преди интервюто беше интересно дали Карлсън ще попита за Евън Гершкович, репортер на американския Wall Street Journal, който е задържан в Русия по обвинения в шпионаж, за които масово се смята, че са скалъпени.

Карлсън повдигна възможността за размяна на затворници като Гершкович, когото нарече „хлапе“ и „очевидно не шпионин“.

Путин възрази на тази характеристика за Гершкович, като повтори твърденията на Кремъл, че е бил хванат „на местопрестъплението“ с поверителна информация. Но президентът каза, че руските и американските специални служби „са били в контакт помежду си“ по случая и няма „табута при разрешаването на този въпрос“.

След това Путин спомена за „човек, излежаващ присъда в държава-съюзник на САЩ“. Въпреки че не го назова, Путин очевидно имаше предвид Вадим Красиков, агент на ФСБ, излежаващ доживотна присъда в Германия за убийството на бившия чеченски бунтовник и грузински гражданин Зелимхан Хангошвили посред бял ден в Берлин през 2019 г. „Този ​​човек, поради патриотични настроения, елиминира бандит в една от европейските столици“, разсъждава Путин.

Това е сигнал, че Кремъл иска освобождаването на Красиков от Германия в замяна на освобождаването на Гершкович.

  1. Каналите за комуникация между САЩ и Русия остават отворени

Путин заяви, че не си спомня кога за последно е разговарял с президента Байдън. „Трябва ли да помня всичко?“, замисли се Путин. „Имам свои неща за вършене. Имаме си вътрешнополитически дела.”

Запитан защо не е разговарял с американския си колега, Путин каза: „Защо да му звъня? За какво да говоря с него? Или да го моля... за какво?“ Но добави, че „се поддържат определени контакти“, що се отнася до комуникацията между Вашингтон и Москва.

  1. Тъкър има много време за Путин

С интервюто, продължило малко повече от два часа, записано в Кремъл във вторник, Карлсън подобрява рекорда си за най-дълго интервю, което е правил (изпреварвайки 29 минути на унгарския премиер Виктор Орбан и 46 минути на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп).

Все пак Путин не успя да стигне до 147-те минути, дадени на самоопределящия се за женомразец и обвинен за трафикант на хора Андрю Тейт. Повече късмет следващия път.

  1. Путин иска да обвини САЩ за взривовете на Северен поток

„Кой взриви „Северен поток“?“ попита Карлсън, като имаше предвид мистериозните взривове през септември 2022 г., които разкъсаха подводните газопроводи Русия-Германия.

„Вие, със сигурност“, отговори Путин.

„Онзи ден бях зает!“ — отвърна объркан Карлсон, който внезапно се оказа в ролята на заподозрян в разпит в КГБ. 

Путин изглежда се наслаждаваше на момента, като каза на журналиста, че въпреки че той лично може да има алиби, ЦРУ няма.

Попитан дали има някакви доказателства за твърдението, Путин каза, че се свежда до въпроса кой е имал мотива и ресурсите. Няколко страни бяха публично обвинени за експлозиите с различна степен на доказателства. Украйна заяви, че Русия е отговорна (което Кремъл отрече), докато Москва преди това обвини Обединеното кралство, без да представи никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

  1. Най-странният момент от интервюто

Това е моментът, в който Путин нарежда на помощник да му предаде копия на писма от 17-ти век, написани от казака Богдан Хмелницки, за да докаже на Карлсон, че не „измисля неща“, казвайки на бившия водещ на Fox News, че може да преведе документите на английски „по късно.“

Карлсън изглежда втрещен.

Путин: Нападения в други държави няма да има, но ще се борим за нашите интересиВойната ще приключи, ако САЩ спрат да дават оръжия на Украйна, каза още руският президент