На 23 септември, преди 14 години, пловдивското село Катуница се превърна в огнище на бунт, който едва не запали държавата. Трагичен инцидент, остави дълбок отпечатък върху местната общност и предизвика масови протести в цялата страна. 19-годишният Ангел Петров бе прегазен от микробус, шофиран от Симеон Йосифов, свързан с ромския бос Кирил Рашков – Цар Киро. Младежът почина на място, а следващата вечер селото бе разтърсено и от смъртта на 16-годишния Павел Толев, чието болно сърце не издържа на ужаса.

Трагедията бе кулминацията на дългогодишния тормоз над местните жители от фамилията на Рашкови, която според свидетелства е превърнала селото в свое „феодално владение“. През годините Цар Киро и семейството му са обвинявани в нелегално производство на алкохол, заграбване на общински имоти, заплахи с убийство и дори поръчване на взривове. Въпреки това, политическият чадър и връзките им с полиция и прокуратура им позволяват да избегнат ефективно възмездие.

Престъпление и наказание

Една от версиите е, че трагедията е можела да бъде предотвратена. Въпросният Симеон Йосифов заедно с други роми са били повикани от Цар Киро като охрана, тъй ден по-рано местни младежи са били засечени да пикаят по оградата на "царските" имоти. Рашков се е обадил в полицията, но местните ченгета оставили случая без последствия. След това Рашков извикал "подкрепления", които да пазят къщите му и напрежението ескалирало. "Ако от полицията в Садово по онова време бяха реагирали адекватно, момчетата можеха да са живи", коментират полицаи, участвали в потушаването на безредиците. 

След смъртта на Ангел и Павел, гневът на местните жители, трупан с години - избухна – къщата на Цар Киро бе подпалена, а няколко автомобила са разбити. Опожарени бяха и други имоти на фамилията.  Протестите се разрастнаха, прехвърлиха се в Пловдив, където се присъединиха и футболни фенове. Аджисан махала бе оградена от няколко кордона тежко въоръжени полицаи, чиято задача бе да не допуснат отмъщение в квартала. В Катуница бяха арестувани над 127 души, а семейството Рашкови напусна селото. Според свидетели - с няколко куфара злато. 

Случаят Катуница бързо се превърна в тема на национални протести. Много от участниците в протеста издигнаха лозунги срещу "циганската престъпност“, макар че местните жители тогава заявиха, че недоволството е насочено  срещу Кирил Рашков и неговото семейство, а не срещу ромската общност като цяло. Но опасността от колективно наказание и самореализиращи се пророчества – механизмът, при който напрежението между групи може да ескалира и да породи насилие бе налице.

Протестите в различни градове на страната, включително Варна, Благоевград и София, почти успяха да задействат този разрушителен механизъм, но с общи усилия и преговори насилието бе овладяно. 

Възмездие

Симеон Йосифов бе осъден на 15 години затвор за убийството на Ангел, но почина по време на изтърпяване на наказанието. Кирил Рашков е осъден на 2 години и половина за закана за убийство, а след излежаване на присъдата е освободен предсрочно. През годините семейството му е разследвано за неплатени данъци, наркотици и трафик на живак. Цар Киро почина на 4 април 2021 г., оставяйки множество въпроси без отговор.

Три години по-късно в публичното пространство се появи и тефтерът на Цар Киро, който съдържаше имена на известни митничари, полицаи, служители на Икономическа полиция, НАП и ДАНС, политици.  Бележникът съдържаше имена на държавни служители, телефони, както и различни суми. Следите обаче бяха заметени с формална проверка, която приключи без резултат. 

Случаят поставя няколко сериозни обществени теми: хора, които са недосегаеми за закона поради влиятелни връзки, и несъстоялата се ромска интеграция. Местните роми в Катуница и околностите са показали, че съжителството е възможно, когато престъпните практики не се налагат от конкретни родове, а икономическите и социални условия са нормални.

В памет на Ангел и Павел бе издигнат православен параклис, който почти е завършен, а всяка година в селото се провежда шествие под мотото „Няма да забравим, няма да простим“.

Катуница остава болезнен урок за България: институциите трябва да действат навреме срещу недосегаемите за закона, а обществото – да избягва колективни обобщения и етнически стереотипи.