COVID-19 удари България преди година, през март 2020. Следващите 12 месеца бяха най-голямо социално, икономическо и здравно изпитание, пред което сме били изправени в новата история на човечеството. 

Каква е равносметката на лекарите на първа линия, които поеха удара, какво научиха за вируса и кои са неяснотите пред тях, TrafficNews разговаря с шефа на Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Св. Георги” доц. Олиана Бойкинова.

- Доц. Бойкинова, каква е равносметката ви за изминалата година, по какъв начин COVID-19 промени работата ви?

- Много ни промени работата. Една инфекция, на която всички се молим да видим края, но скоро няма да се случи. Вирусът се адаптира, променя се, вече има доста нови серотипове. Основно болните са ни с коронавирусна инфекция, с всичките й усложнения. Хора, които са първоначално увредени, особено със  захарна болест, хипертония. Коронавирусната инфекция е заболяване, което не е само инфекциозно. Това е заболяване на пулмолози, кардиолози, нефролози.

То промени и психиката на хората. Измориха се, искат да се върне старият начин на живот, но това няма да се случи. Целият свят се промени, това не е само при нас.

Сега хората са объркани дали да се имунизират, с коя ваксина. Просто трябва да има принципни неща. Да се знае, че всеки трябва да даде своя дан, за да се спасим. Всеки трябва да има морален ангажимент и към себе си, и към околните. Иначе няма да стане. Всички ваксини са добри – и векторните, и РНК ваксините. Каквато ваксина има, хубаво е да се ваксинират хората.  

Мъчно ми е, че не може нещо, което се прогнозира, да се случи. Тоест, разхлабиха се мерките и ефектът е налице. А все още има хора, които не вярват, затова ми е мъчно. Независимо как се появи, кой е коронавирусът, какво иска да ни покаже – има го, хората боледуват и умират. Независимо от всички други фактори. А има такива, които не искат да го проумеят.

Нека да дойдат в клиниката и да видят. Имахме 30 болни, в момента са 65-70, отново увеличаваме COVID леглата. Клиниката по анестезиология и интензивно лечение отново е пълна с интубирани болни. Просто хората трябва да разберат, че го има това нещо. Трябва да се спазват елементарните изисквания – дистанция, дезинфекция на ръцете, това, което се е говорило през цялата година безкрайно много.

- Промени ли се начинът, по който лекувате болните?

- Непрекъснато се променя. Лечението се базира на доказателствата. Това е нова инфекция. Пробва се и хлорокинът, и ремдесивирът. В крайна сметка основно си остава антиколагулантното и антиагрегантното лечение, защото това е заболяване, което засяга малките съдове, уврежда ги, води до тромбози. Симптомите след преболедуване продължават – увреждане на белия дроб, на нервната система, отпадналост. Коронавирусната инфекция не се лекува както един грип, може да продължи 1-2 месеца, и повече. И все още има неясноти.

- Кои са най-големите неясноти за вас?

- Неяснотите са при т.нар. постковидни състояния. Какво ще се случи след оздравяването, дори на леките форми, след 1 година. Какво ще стане с белия дроб, с увредените органи, ще се възстановят ли напълно.

- Имаше ли страх у колегите ви в началото?

- Няма страх, моите колеги са много смели. Четат, ползват световната литература. Опитваме се да приложим опита на другите. Няма страх, което е добре. Нито се страхуват за себе си, хвърлят се. Това са 5-6 млади хора, които продължават да работят по 24 часа и, благодаря на Бога, се опазиха здрави.

- На вас в чисто човешки как ви се отрази тази пандемия?

- Опитвам се да бъда силна, за да мога да давам кураж на останалите, но се изморих. Изморих се много психически и физически, защото освен болните имам и други ангажименти и професионални, и лични. Но не искам да се предавам. Ние трябва да бъдем за пример на останалите.

- Какви са очакванията ви за развитието на коронавируса?

- В близък план очаквам нарастване на заболелите, на тежките форми. Очаквам  нарастване на интубираните пациенти, тоест, тези с дихателна недостатъчност. В по-далечен план, може би в рамките на една година инфекцията няма да изчезне. Но се моля и се надявам на базата на имунизациите, на преболедувалите, на базата на колективния имунитет постепенно прогресивно да намалява. Но това са теоретични виждания и мои желания. Така или иначе ще го има поне още една година.

- Очаквате ли да изчезне напълно в бъдеще?

- Всичко е изчезнало. Човечеството е преминало през страхотни епидемии – вариола, полиомиелит, холера, дифтерия. Всичко е идвало и си е отивало. В крайна сметка ще си отиде.