Светилищата край Пловдив - мистика и история на една ръка разстояние СНИМКИ

Снимка: Александра Караджова

 

Планините вече са обагрени в яркото зелено на наскоро разцъфналите дървета. Отново идва време за туристически обиколки и уикенд идеи. Този път предлагаме на вашето внимание едно духовно пътуване из мистичните дестинации около Пловдив.

 

 

 

Мегалитното светилище се състои от култов комплекс от преди 8000 години, паметници от античността и средновековна крепост. За траките Перперикон е бил свещен град, столица и крепост с царкси дворец. Археолозите считат, че през античността светилището е било посветено на бог Дионис. Сравняват го с оракула на Аполон в Делфи. Според легендите, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

 

Скалистият връх, върху който е разположено светилището е наричан „Върхът на боговете“. И до днес мястото е притегателно за любителите на мистицизма, които улавят неповторимата енергия на Перперек. 

 

 

 

 

Местността, заедно с Караджов Камък и Кръстова гора, образува енергийния триъгълник на Родопите - древни тракийски светилища, на които и до ден днешен можете да усетите опияняваща божествена атмосфера. Много хора опитват да посетят и трите местности в един ден, което е възможно, но физически натоварващо. Затова ще ги разгледаме поотделно. 

 

Според археолозите, платото се е използвало за култови дейности още 5000 години пр. Хр. За това свидетелстват множеството ритуални издълбавания свързани с улеи в скалите, графити и откритите в местността находки. Има много легенди, а според най-популярната от тях, Белинташ символизира света на живите (Караджов камък - света на мъртвите, а Кръстова гора - божественото начало). Няма как да не почувствате енергийния заряд, съзерцавайки красотота на Родопите от наблюдателната скална площадка. 

 

Маршрут: Пловдив-Асеновград-Горнослав-Орешец-Врата. Има указателни табели, така че ги следвайте и отбийте преди Врата. Пешеходният преход до върха е около 30 мин.   

 

 

 

Местността, заедно с прилежащия манастирски комплекс, е международен поклоннически център за християните. Преданието гласи, че тук се съхранява частица от кръста господен, а всяка година на Кръстовден вярващите се стичат в обителта с надежда за изцеление. През останалата част от годината, и особено в летния сезон, родопският връх предоставя жадувана прохлада сред природата само на 60 км от Пловдив. 

 

Живописният път се вие през дефилето на Юговска рега и стига до храмовия комплекс. Оттам можете да се изкачите пеша до върха или да се отправите към Караджов Камък.

 

Маршрут: Пловдив-Асеновград-Бачково-Югово (отбивката е за Лъки)-Борово-Манастир „Св.Троица“ 

 

 

 

Местността представлява високо скално плато, в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей, в който е заклещен огромен камък – т. нар. Караджов камък. През 2004 г. археолозите проучват платото и установяват, че между скалите, върху които са издълбани улеи и ями, ритуално са били полагани огромно количество фрагменти от керамични съдове. Култовите дейности са започнали 800 години пр.Хр.

 

До Караджов камък се стига най-лесно от Кръстова гора, понеже дотам има асфалтиран път, а от манастира до скалното образувание има около 5 км черен път, който можете да вървите пеша за час и половина - два. Теренът не е труден, с изключение на изкачването на самото скално образувание. Ако искате да направите преживяването по-екстремно, можете да подходите от с. Мостово, но имайте предвид, че ви трябва добра ориентация и физическа подготовка.

 

 

 

 

За повечето туристи Старосел е известен с тракийския култов комплекс в „Четиньовата могила“, както и с хотелския комплекс на винарска изба „Старосел“. За търсачите на мистични дестинации, обаче, селото крие и други интересни атракции, като мегалитите „Слънчевата врата“ или както още са известни, „Момини камъне“.

 

Огромните овални камъни са подпрени един на друг, образувайки процеп, през който преминават слънчевите лъчи при залез. Траките са почитали слънчевата врата като вход към отвъдното. А според легендата, образуванието е вкаменената фигура на девойка, отправила взор към небето, която, след като се отдала на любимия си, избягала в гората.