Дядо Ваня живее в малко селце, където времето сякаш е спряло. Въпреки че около него е семейството му, той е много самотен след загубата на съпругата си. За да внесат радост в живота на възрастния човек, близките му подаряват домашен любимец, който вместо куче, се оказва прасе и го кръщават Симпи. Това е историята, която се разказва във филма Mon cochon et moi (от фр. “Моето прасе и аз”) с участието на Деси Тенекеджиева и Жерар Депардийо, спечелил наскоро наградата “Кино без граници” на RIIFF - “Роуд Айлънд Международен филмов фестивал” в Щатите.

Лентата се снима преди четири години, а в началото на август е неговата премиера и тя е именно на този форум в САЩ. Кадрите са правени в селата около Пловдив и отнемат около месец. При пристигането си Жерар Депардийо имаше проблем с документите и се наложи да изчака на летището.

На руския си паспорт нямаше виза за влизане в България, а френският му бе изтекъл, така че се наложи да му бъде изкаран пасаван. “Колкото и да си известен, няма как да те пуснат, като си без документи”, казва Деси Тенекеджиева за 24 часа, която посрещаше звездата заедно с други хора от екипа.

Във филма ролята на дядо Ваня се изпълнява от Жерар Депардийо, Деси е неговата снаха Нора. Организацията около снимките се случва много бързо и двамата актьори нямат време да се опознаят, тя сключва договора си само месец преди старта на продукцията, той пък пристига у нас и директно застава на снимачната площадка. Настаняват ги в един хотел в Пловдив, в друг е останалата част от интернационалния екип. В проекта участват българи, италианци и швейцарци, като комуникацията върви на френски, италиански, английски и дори руски. “Радвам се, че говоря всички тези езици и нямах проблеми с общуването, но в някакъв момент се объркваш и започваш да се обръщаш към българите на италиански, към италианците на руски...”, смее се Деси. Самият филм се снима на френски.

С Жерар Депардийо имат време за разговори в обедните почивки. “Той е със страхотно чувство за хумор. Това, което се говори за него, че непрекъснато пие и е неадекватен, са пълни глупости. На терен беше абсолютен професионалист, много съсредоточен, знаеше си репликите. Обича да си похапва и това се вижда, тогава беше доста напълнял. Но не обича особено женска компания, когато се храни, може би смята, че самият акт на ядене на месо е по-варварски”, смее се Деси. Нямал никакви претенции за специални храни, не се правел на звезда и сред хората, снимал се и разговарял с всеки, който го спирал за автограф.

Най-много се сближил обаче с прасето Герганка. Главната роля на Симпи се изпълнявала от 3 различни по размер животни. Основното участие било на 12-килограмовата Герганка, която целият екип започнал да приема като домашен любимец. Заради нея Жерар Депардийо и Деси Тенекеджиева почти отказали свинското.

Да се работи с прасе, се оказало истинско приключение. Още в първата сцена, когато филмовият съпруг на Деси и децата им подаряват на дядо Ваня новия му домашен любимец, прасенцето изскочило от ръцете им като тапа от шампанско и хукнало из стаята, уплашено от всички тези хора, събрани в тясното пространство. Отнело им доста време, докато успеят да го хванат и успокоят. “Филмът е много забавен, ако трябва да го определя жанрово, може би е абсурдна романтична комедия”, казва актрисата. Режисьор и сценарист на лентата е Франк Добрин, който обяснява, че историята, развиваща се през 70-те години на миналия век, всъщност може да развълнува всеки, независимо в която точка на света се намира.

“Моята роля бе много различна и нетипична за мен - на майка и домакиня, в чиито ръце е цялата къща. Даже синът ми Йосиф, след като гледа една от първите версии на филма, се смееше, че никога не съм работила толкова тежка домакинска работа. В продължение на месец готвих, белих картофи, чистих, метох, шетах на двора, храних животните, събирах съчки и сено с греблото”, разказва Деси Тенекеджиева. Тепърва предстои европейската премиера на филма, където тя се надява отново да се съберат целият актьорски състав.

Междувременно актрисата се опитва да съчетае няколко неща едновременно. От близо три години живее в Лондон, но в момента е в България. Прави ремонт на къщата си във Варна, всяка вечер от 18 до 1 часа през нощта е на монтаж. Занимава се и с организацията на втория благотворителен бал в Лондон и прави опити да отиде поне за малко на плаж. На всичкото отгоре по време на снимки си счупила телефона, развалил се и съединителят на колата. “Всичко това ми се струпа на главата за съвсем кратко време”, казва тя.

След успешния първи бал в Лондон на нейната фондация “Стоян Камбарев” през лятото на миналата година, второто му издание ще бъде на 18 ноември в легендарното Cafe de Paris. Отново ще е под патронажа на княз Кирил и с организацията му от английска страна помагат Diva Events London. Организацията е доста тежка и в нея се включват нейни приятели. Дрескодът е строго официален, гостите са само хора, към които е отправена специална покана, сред тях има представители на бизнес елита, на кралски семейства, посланици, както и успели българи, живеещи във Великобритания. Ще има и няколко, специално пътуващи от страната ни, за да присъстват на събитието. То започва с прием, следва вечеря с четиристепенно меню, концерт-спектакъл на музиканти, подпомагани от фондацията, и завършва с търг на творби на млади таланти, миналата година звездата на вечерта била картина на Светлин Русев, с когото Деси била много близка.

“Чувствах го като баща”, казва тя. Имало и вещи на популярни българи - тенис ракета на Григор Димитров, топка на Христо Стоичков, тениска на Бербатов.

Съвсем скоро ѝ предстои да се снима в криминален сериал, който е международен проект, в него актрисата е и съпродуцент.

В момента активно работи върху нещо съвсем различно с оператора Жоро Марков - правят документален филм за 60-годишнината от създаването на медодобивния завод “Аурубис България” в Пирдоп.

“Това е един от лидерите на производство на мед в света и най-големият данъкоплатец в България. Близо една десета от целия износ на страната ни идва само от това предприятие - все непознати факти за широката общественост. Заедно с екипа ми се докоснахме до цялата технология и всички вътрешни процеси на този уникален завод, както и до много човешки съдби, свързани с него през тези 60 години. Получават се изумителни кадри, особено с дрон. Коминът на завода е най-високият на Балканите, цели 325 метра. Под него се чувстваш толкова мъничък”, разпалено разказва Деси. Първоначалната идея била филмът да е 15 минути, но се оказало, че не могат да поберат всичко в тях, и ги удвоили, като вкарали и игрални елементи.