"Никое човешко създание не трябва да коли друго, да отвлича и убива. Помнете тази история и я разпространявайте, защото тя е истинска, целият ужас, който се случва тук е истински. С този призив се обърна Шайли Атари към всички българи.

Тя  успява да избяга от ръцете на терористите. Спасява едномесечното си бебе, но губи мъжа си. Тя е режисьор. Омъжена е за свой колега, с когото имат бебе на няколко месеца. Зад гърба си съпрузите имат десетки филми, но и най-страшният не наподобява това, което им се случило преди около два месеца.

„Станах да нахраня бебето. Изведнъж започнаха да ни бомбардират – силни експлозии, нещо ненормално. В онзи момент попитах мъжа ми дали ще умрем. Той ми каза да се успокоя, че ще събудя бебето. Експлозиите ставаха все по-силни и усещах, че нещо лошо ще се случи. Яхав ми каза „Няма да умрем днес”. Малко след това чухме гласовете на терористите под прозорците ни. Те се смееха, поздравяваха се, поощряваха се. Изведнъж отвориха прозореца. Преди това имахме нещо като разговор без думи с мъжа ми. Тогава за последно го видях. Той ми отвори вратата, за да избягам с бебето. Бягах с Шая в ръце през градината. Чувах ги зад себе си – бяха настървен ида убият мен и бебето. Стреляха по нас”, спомня си ужаса Шайли пред Нова телевизия. По думите ѝ това е било Холокост. 

За мъжа си знае, че е бил наясно, че не всички ще могат да се спасят. Казва, че нарочно останал в дома им, за да могат тя и дъщеричката им да избягат.

„Надявах се да е отвлечен, но не. Хората, които са намерили трупа му, казва, че все пак и в смъртта си е бил красив – с отворени очи към небето”, споделя младата вдовица. Тя и бебето намират спасение при съседи. Крият се 27 часа без вода и храна. След това отишли в болница, защото на малката Шая ѝ трябвал кислород. В лекарските доклади пишело, че бебето е толкова дехидратирано, че плаче без сълзи.