Какво ще се промени на пазара на храни у нас, след като междинният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията показа надценки, които в някои случаи достигат до 100 процента? Има ли господстващо положение на компания в млечния сектор, което изкривява пазара и в крайна сметка ощетява потребителите? Тези въпроси коментира членът на КЗК Жельо Бойчев пред Нова телевизия.

„Първият секторен анализ, който направи Комисията в новия си състав, беше този за храните. Изследвахме го, за да погледнем цялата верига на доставки. Така видяхме какво се е случвало пет години назад. Пазарът показа редица деформации”, обясни той. По думите му експертите посочили три най-важни приоритета, с които трябва да се пребори КЗК занапред. „Оказа се, че имаме раздробен пазар на дребно и неефективно производство. Тоест ние не можем да задоволяваме основните си нужди от храни и все повече разчитаме на внос”, подчерта той.

Регионалните диспропорции - регионите, които демографски и икономически изостават, както и големите надценки, са другите два фокуса, в които КЗК ще продължи да работи. 

Бойчев обясни, че в рамките на тези диспропорции от Комисията извадили млечния сектор като пример. Причината е, че когато за пет години има 25% спад на продукцията на суровото мляко и в същото време се отчита 43% скок на вноса на млечни продукти - картината е драматична. "Бяхме сигнализирани от браншовите организации в сектора. Оказа се, че има проблем. В началото на 2023 година Комисията за защита на конкуренцията разрешава придобиването на голяма компания за млечни продукти от друга. Общият сумарен дял на двете фирми в производството и реализацията на пастьоризирано прясно мляко е над 80% от българския пазар. В момента те държат над 80 на сто от пазара. Очевидно е, че има проблем", изтъкна Бойчев.

По думите му в този период колегите му в КЗК са установили, че този сектор има неефективна конкуренция и висока концентрация, и са направили задълбочено проучване. Законът позволява да бъде разрешен такъв тип сделка, дори когато тя води до нарушаване на ефективната конкуренция и може да усили господстващо положение на съответния пазар. Единстеното условие е да бъде доказана по-голяма полза за обществото. Такива са модернизиране на производството, достъп и ползи за потребителите. 

"Били са заявени намерения за модернизиране на производството, за повишаване на качеството на произведената млечна продукция, за увеличаване на количествата, както и редица ангажименти - съвместни програми с българските производители на мляко, авансови договори, подкрепа, трансфер на знания и умения", заяви той. 

Бойчев допълни, че КЗК се е самосезирала, за да провери дали тези поети ангажименти се изпълняват. "Сега започваме да изискваме информация от всички производители и млечни ферми в България - как работят, по какъв начин се изкупува млякото. Ще влезем в много детайлно проучване на себестойност, разходи и всичко останало", увери експертът. 

По думите му вторият аннализиран сектор е фармацията. "Това също е много болезнена тема. Всеки използва лекарства и виждате какъв е ръстът на цените. Там има и много лоши практики, включително паралелен износ. Правим преглед на цялата нормативна среда, на всички участници, на характеристиката и структурата на пазара. Имаме одобрение за придобиването на аптеки от голяма фармацевтична компания, но тя пое ясни ангажименти. Лекарствените продукти, за които компанията е монополист и държи правата, задължително трябва да бъдат предоставени на всички търговци във веригата. Комисията ще следи за изпълнението на този ангажимент", обясни членът на КЗК.