Преди година във великотърновското село Русаля отвори врати първото по рода си училище за изкуства и занаяти за социално слаби деца. Днес хората, които стоят зад добрата кауза, са изправени пред риска да затворят училището си. И със зъби и нокти се борят срещу това, съобщава bTV. „Това е моят клас. Аз им водя самоподготовката, занималнята и отделно логическите игри, плюс още някакви готварски курсове, пеем народни песни, ходим на разходки, изучаваме природата, физика, закони”, разказва менторът Александър Бояджиев.

Будни, даровити деца от крайно бедни семейства. Това е 3 клас в училище „Димитър Екимов” в село Русаля. А техен ментор, приятел и учител е 28-годишният куклен актьор Александър.

„Те са неизчерпаем заряд, енергия, постоянно. Без значение от личното ти състояние, от емоцията ти в момента - дали си тъжен, дали си обезверен, дали си на ръба да се предадеш - като видиш 17 чифта очи вперили поглед в теб и скандиращи името ти, очаквайки те... просто светваш. Нямаш право да не го направиш”, допълва Александър.

Училището отваря врати в края на 2014 година и предоставя безплатно образование на деца от бедни семейства и различни етноси.

„Доста от децата са били в домове, в приемна грижа, където не са имали много приятни преживявания. Идвайки тук, те бяха в една такава готовност, че отново са в дом. Самите те не знаеха как да реагират. Много се биеха и много псуваха в началото. Не знам къде, кога и как са се учили, но беше доста често. Първият месец особено за всяко най-малко нещо скачаха, деряха се, имаше един момент, в който реагираха агресивно на всичко. Най-страшното за тези деца е, че те нямаха мечти. Не мечтаеха. Изобщо. Нямаха концепцията за мечта. За това да искаш да ти се случи нещо”, обясни психологът Крум Крумов.

Днес децата не просто имат мечти - те растат усмихнати и умни. „Лятото, когато си взимахме децата обратно, едната майка дори ни каза, че е адски щастлива, че децата й са тук и че през лятото децата й е нямало с кого да си играят, защото нямало толкова умни деца в квартала като тях”, обясни психологът Крум Крумов.

Йордан завършва висшето си образованието в Лондон преди година. Но решава да се върне в България и да стане част от екипа на училището. „Спомням си, когато за първи път научих едно от децата да играе шах, по-късно видях, че и другите деца започват да придобиват интерес. И по-късно, след няколко месеца видях, че това дете става равностоен партньор. После се яви на състезание в Търново...Беше много хубаво да видя как те излизат да се съревновават с деца от търновските шахматни школи. Коренно са се променили, научили са много нови неща, променили са речника си, започнаха да четат и да имат интереси”, разказа менторът Йордан Начев.

Мечтата за този нов дом се ражда преди 5 години. Дълги години Анимари е собственик на частен театър, с който обикаля домове за деца и изнася благотворителни представления.

„Срещнеш ли се с такъв тип деца и нещо в теб заговори ли ти, че там ти е мястото, ти неминуемо оставаш. Така стана с част от екипа ни в театъра. Правихме много проекти - 8 проекта имахме в 17 дома в цяла България. Но видяхме, че тази краткотрайна работа с децата... е нищо. Решихме, че ще създадем нещо дългосрочно, нещо голямо, което да помогне на колкото се може повече деца да израснат. И то не да помогне да се облекат, нахранят и да не се в средата, която в повечето случаи работи срещу тях, а да израснат като едни умни и добри хора, като едни способни личности”, разказа мениджърът Анимари Димитрова.

„Много ни е необходимо хората да повярват в тази кауза и да я припознаят. А аз мисля, че всеки нормален българин не може да не се трогне и да не я приеме... И другото, което много ни трябва са пари”, обясни Анимари.

Досега училището се финансира по програми на Европейския съюз. Тази година обаче парите за издръжката се забавят с няколко месеца. За да функционира нормално училището, са необходими 28 750 лв.

„Държавата хареса инициативата ни. Ние се опитахме да я разкажем на институциите, които са заинтересовани от нашата работа, но те ни казаха, че „да, добре, много хубаво”. Но не поеха инициатива да подкрепят. Макар че аз смятам, че това е модел на работа, социална и образователна, който може да послужи на държавата, защото децата като нашите са много в България”, добави Димитрова.

Как можем да помогнем това училище да продължи да съществува и да дава шанс за развитие на тези деца?

Информация за това има на сайта на сдружението - rusalya.org.

Още новини четете ТУК

TNS.bg