На 17 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Теодор Тирон – един от най-обичаните раннохристиянски светци и покровител на вярата, смелостта и духовната твърдост.

Житието на Свети великомъченик Теодор Тирон

Свети Теодор живял в края на III и началото на IV век по време на гоненията срещу християните при император Галерий. Родом бил от Мала Азия и служел като войник в римската армия. Прозвището му "Тирон“ означава "новобранец" – млад войник.

Когато му било заповядано да принесе жертва на езическите богове, той отказал, заявявайки твърдата си вяра в Христос. Според житието му, Теодор дори запалил езически храм в знак на протест срещу идолопоклонството. Заради това бил подложен на жестоки мъчения и накрая изгорен жив около 306 г.

По-късно Църквата го канонизира като великомъченик – свидетел на вярата, който с живота си засвидетелствал любовта си към Бога.

Чудесата на светеца

Особено известен е разказът за чудото на св. Теодор, станало години след смъртта му. Когато император Юлиан Отстъпник наредил постната храна на християните да бъде поръсена с идоложертвена кръв, светецът се явил насън на константинополския архиепископ и го предупредил да каже на вярващите да не купуват храна от пазара, а да сварят жито и да го ядат.

Така християните били спасени от оскверняване. В памет на това чудо се благославя варено жито – коливо, символ на възкресението и новия живот.

Традиции и обичаи

На днешния ден в храмовете се отслужва света литургия, освещава се варено жито, което се раздава за здраве и благоденствие.

Вярващите се молят за здраве и закрила.

В някои райони се вярва, че не бива да се пере, преде, тъче или шие, за да не се "разсърди“ светецът и да не сполети болест дома. Денят се почита като защитен за плодородието. Смятало се, че който работи на нивата, може да навлече градушка или лоша реколта.

Денят се приема като време за мир и помирение. Караниците се считат за лош знак.