Една от най-емоционалните български песни – „Я кажи ми, облаче ле бяло”, ще стане част от игрален филм в Нова Зеландия. Изпълнява я народната певица Ана-Мария. Тя е родом от Панчарево. 

Изпълнителката е била част от редица емблематични ансамбли като „Филип Кутев” и „Мистериите на българските гласове”. Обиколила е толкова много страни, че отдавна е спряла да ги брои. Където и да отиде обаче, най-добре се чувства в България. Тук е сърцето ѝ, но пък гласът ѝ продължава да обикаля цялото земно кълбо.

Да се върнеш в къщата на мама е може би най-стоплящото чувство. Една песен предава майчиния уют на тези, за които домът е на хиляди километри. Преди три месеца Ана-Мария Трайкова записва своя версия на изповедта на милиони българи зад граница. Малко след това „Я кажи ми, облаче ле бяло” получава своя билет към Нова Зеландия. „Получих предложение от български режисьор, който се намира в Нова Зеландия. Нека да излезе филмът и тогава, ако е удобно, ще споделя името. Чул е песента в наше изпълнение, докоснала го е и реши да я ползва в своя филм”, признава певицата.

Лентата от другия край на света все още се пази в тайна. Ще излезе по кината в началото на лятото. Той е с фантастична тематика, доколкото разбрала Ана-Мария.

На езерото в Панчарево, едва 6-годишна, тя за първи път изпълнява песента и то пред най-важната публика в страната - първият в държавата Тодор Живков. „Той е чул моето гласче и станах част от всички делегации, които пристигаха в България. Никога не съм имала детство, не съм имала своята кукла”, споделя народната певица пред Нова.

Родителите ѝ нямали избор. „Имах привилегията да се ползвам с дипломатически паспорт още от 6-годишна, да пътувам в цял свят. Пътувала съм с личния му самолет на Живков, личният му шофьор идваше вкъщи. Понякога сутрин са ме измъквали по пижама. Малко дете, а майка ми и баща ми не знаеха къде отивам”, казва още Ана-Мария. Пяла е пред Михаил Горбачов, Франсоа Митеран, Фидел Кастро и други лидери от комунистическата власт, без да си дава сметка каква публика стои пред нея. Получава името „галеницата на Живков”.

За падането на режима в България разбира в Северна Корея, където е на правителствено участие. Там срещнала своя съпруг французин и така и не се връща в дома си. Отива във Франция, където се сблъсква с реалностите на мигрантския живот. Живяла три години там, но носталгията я върнала. Тя не е облакът, за който пее. Тежи си на мястото. Може да се откъсне от страната само за няколко дни, за да предаде магията и мистерията на българския глас. „Тази песен вълнуваше публиката както в Испания, така и във Франция, Италия и Япония. Има някаква особена вибрация или може би искреността, с която съм искала да докосна хората, защото аз усещам тази песен”, казва изпълнителката.