В 90% от областите у нас има населени места на частичен или пълен воден режим. Причините за това са високите температури и намаленият дебит във водоизточниците. В почти всички язовири у нас, количествата на вода, която влиза са в пъти по-малки, от количествата, която се изпуска. И така нивото на водоемите пада бързо.

Само в 5 от 28 области на страната няма населени места, които да са под някаква форма на воден режим. В общо 92 общини изпитват проблеми с редовното водоснабдяване за битови нужди. Основната причина, която се посочва са високите температури и засушаването.

Засегнатите градове и села са общо 297, в тях живеят близо 400 хиляди души, съобщава БНТ. Според експертите, близо 15% от населението на страната изпитва проблем с редовното и качествено водоснабдяване. Но проблемът не е само в сушата и високите температури.

Освен жегата и сушата, лошото управление на водните ресурси са сред водещите проблеми за безводието.

Георги Стефанов, експерт по промените в климата: "Близо 400 хиляди души по данни на ВиК дружествата са някакъв вид режим - частичен или цялостен."

За лошата ВиК мрежа се говори от години, въпреки милиардите вложени инвестиции, но оказва се загубите не са само от тръбите.

Георги Стефанов, експерт по промените в климата: "Ние много често наричаме загуби и си ги представяме, че това са загуби, които изтича вода от водоснабдителната мрежа, но в най-честия случай това са кражби, които не могат да бъдат установени."

Друг проблем е пръснатата отговорност за водохранилищата. Четири министерства отговарят под някаква форма за водата за битови, напоителни и бизнес нужди.

"В България липсва много сериозното отношение към ефективното използване на наличния ресурс. Загубите във ВиК дружествата по тръбопроводите, които са изключително стари и амортизирани, са изключително големи", каза Петър Димитров – служебен министър на околната среда и водите.

"Резервът на води в язовирите, които са под управлението на дружество в рамките на БЕХ и министерството на енергетиката е с 14% по-нисък със средната стойност в последните 5 години", каза Владимир Малинов, служебен министър на енергетиката.

Но проблемът не е само в инфраструктурата и финансирането. Близо половината от санитарно-охранителните зони не са обявени като такива.

Георги Стефанов, експерт по промените в климата: "Това означава на практика, че всеки в тези зони може да си прави каквото си поиска, най-вече дърводобив без да се съобразяват устойчивото ползване на екосистемните ресурси, така, че да има и достатъчно въздух и достатъчно вода, когато се налага."

Централната и местна власт обаче гледат към ВиК проекти и финансирането им.

"Техните проекти са предимно в рехабилитация и изграждане на нова инфраструктура, за да намалим загубата на питейно-битови води", каза Виолета Коритарова, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството.

"Липсата на инвестиции към подземната инфраструктура на "Напоителни системи", която ние към днешна дата в МЗХ сме подготвили цялостна стратегия, остойностили сме я", каза Георги Тахов, служебен министър на земеделието.

България е обявявана като държава богата на водни ресурси, но ако от сметката се извади река Дунав, от която вода се ползва много малко, ситуацията се променя.

Георги Стефанов, експерт по промените в климата: "И ако извадим този голям дебит на река Дунав, всъщност от 8мо място ставаме на 28 по водни ресурси, което превръща България във водно бедна държава.

Средно с 20% са по-празни язовирите у нас днес, спрямо същия период на миналата година.