“Решен съм да поставя началото на едно добро дело, да направя проект, да намеря съмишленици, да събера средства чрез сметка за дарения към община Нова Загора и да построя храм за поклонение, в който да изложим вещите на пророка на народа Дядо Влайчо. Дано да успея!” Това е написал в сайта на община Нова Загора нейният кмет Николай Грозев.

35 години след смъртта му хората от Югоизточна България смятат, че пророкът от новозагорското село Коньово Влайчо Жечев е имал феноменалната дарба да вижда миналото и бъдещето на всеки, както и да лекува, която била по-силна дори от дарбата на Ванга от Петрич.

“Нашето село не го знаеха по име, а като селото на Дядо Влайчо. Хората чакаха понякога с дни, за да се срещнат с него”, разказват местните.

“Аз не съм гадател. Аз съм ясновидец и лечител”, казвал скромно за себе си най-известният и до днес коньовец. Тази негова дарба не е обяснена никога. Казват, че някогашният директор на Института по сугестология д-р Георги Лозанов се интересувал от него, но самият Влайчо бил против да го правят обект на науката. Мъжът от Коньово си имал приказката и с философа комунист академик Тодор Павлов от времето, когато Павлов бил интерниран заради убежденията си в недалечните Кортенски бани. Кой знае, сигурно материалистът и идеалистът са говорили равностойно и на философски теми, макар Влайчо да е завършил само четвърто отделение.

Влайчо Жечев е роден на Богородица - 15 август 1894 г., умира през 1981-а. Преди 11 години книга за него издаде съпругата на племенника му Мария Жечева.

Преди 9 септември 1944 г. като активист на Бялото братство дядо Влайчо изградил комуна с 30 декара стопанство в родното си село и проповядвал идеите на братството. Казват, че лично Дънов го посочил за свой наследник. По онова време пророкът дори помагал на партизаните. После пък се случило да помогне на група царски офицери, решили да избягат в Турция. Тях обаче ги хванали в сградата на комуната, а дядо Влайчо бил пратен за 5 г. в лагера в Белене. Там със способностите си помагал и на надзирателите. Разказват, че предрекъл пред тях кога точно ще бъде освободен, с което ги изумил, тъй като присъдата му била за по-дълъг срок.

След лагера властта го преследвала, като не му позволявала да пророкува, изкарвали го лъжец и шарлатанин. Въпреки това хората не спрели да го търсят. Дори, кълнат се очевидци, с него са се срещали силните на деня като партизанския командир Стойо Неделчев-Чочоолу и дъщерята на Първия Людмила Живкова. Както преди това пък цар Борис Трети. Всъщност за ДС било важно какви хора идват при него. “Той знаеше много, но никога не се постави в услуга на милицията, например при разкриване на криминално престъпление. Неговата позиция беше, че всеки престъпник си има причина да стигне дотам”, казва Божил Георгиев, един от хората в Коньово, които са го познавали най-добре.

В книгата си Мария Жечева пише, че била прочела близо 700 писма, писани от благодарни хора до дядо Влайчо. Сигурно не преувеличава. Той можел да предвиди и доброто, и лошото. Всички, които са го познавали, акцентират върху една важна подробност от философията му за живота - не вземал пари за пророчествата си. Правилото му било: “Даром съм го получил, даром го давам.” Проповядвал смирение, пишел стихове, които са не толкова изящна поезия, колкото откровени изповеди.

Нарекли го Дядо Влайчо още на младини. Може би заради мъдростта му, може би и заради това, че до 1947 г. ходел с брада.

В Коньово помнят, че винаги малко преди Нова година Влайчо си имал един ден, в който не приемал никого. Наричал го “ден за видение”. Усамотявал се, а след това излизал с напечатан на машина лист, в който предвиждал какво ще се случи през следващата година. Така, твърдят местните, предвидил смъртта на цар Борис Трети. Не го казал направо, а написал, че тази година - 1943-а, ще умре един от най-големите хора на България.

Друг път предрекъл, че и тази година американците няма да стъпят на Луната. (Явно е било преди 1969-а - б.а.) Още през 1962-1963 г. пророкувал за социализма: “Това няма да е вечно, ще се промени”.

Днес домът на брат му в Коньово, в който е живял през последните си години и е починал феноменът, е на ул. “Дядо Влайчо” 10. Стаята му била на първия етаж, с изглед на изток. Като последовател на Петър Дънов държал първи да посреща слънцето.

Още новини четете ТУК

TNS.bg