В събота е големият празник Тодоровден, който традиционно се чества през първата събота от великденския пост. На този ден по традиция се провеждат надбягвания с коне – кушии, месят се обредни хлябове и се почита паметта на Св. Тодор Тирон. Известен е още като „Тудорица“ или „Конски великден“,  и е съпроводен от надпреварвания – „кушии“. Празникът започва рано призори, когато жените месят краваи в чест на конете, наричани копито, конче, или кукла, боговица. Формата им много често бива конска подкова, а някои са омесени във формата на конче, често възседнато от ездач. Вари се и жито, което, заедно с кравайчетата, се носи в църква, а после се раздава на хора и коне. Отчупващият обикновено благославя конете, пожелава да се плодят и множат.

Още при изгрев се сплитат и гривите и опашките на конете, украсяват се с цветя и мъниста и животните се отвеждат на водопой.

Към обяд идва и любимото на всички българи конно състезание – кушия. Кушиите често са съпроводени с големи празници и награди. Някои казват, че и магаретата трябва да се гонят в кушии, за да не бъдат сполетени от гутурач (конска болест, при която се втвърдяват вратните жили). Победителят в състезанието обикаля по домовете на всички съселяни, за да честити празника. Всички го посрещат радушно и напояват коня му с вода.

ЕТО КЪДЕ ЩЕ МОЖЕМ ДА ВИДИМ КУШИИ ОКОЛО ПЛОВДИВ

Тази година с. Ново село за пореден път ще отбележи празника на полигона в местността „Бесапара“ .Освен традиционните надбягвания, ще се организират и състезания с бойни колесници. По традиция се награждават най-красивите и най-грозните коне. Специални награди ще получат най-добрите коне теглачи и орачи. Празникът започва от сутринта и традиционно е съпроводен със скара и множество атракции за малки и големи.

Тодоровден се чества с кушии и от Община Съединение край село Царимир, което се слави с това, че конят там е на по-голяма почит и от жената. Над 30 ездачи от цялата област, включително селата Калояново, Ръжево Конаре, Житница, Малък Чардак и Неделево, се събират ежегодно в местността „Кайнака“ зад летище Граф Игнатиево, за да вземат участие в 8 дициплини. Празникът ще започне в 10:00 часа, а в него ще участват и професионални ездачи от конните бази край Пловдив. 

Сутринта започват състезанията и във възрожденското градче Копривщица. Рано призори мъжете от близките Челопеч, Мирково, Казанлък, Карлово, Пирдоп, Златица и Хисар спазват обичая, като украсяват конете си с панделки и, дори и да не участват в състезанията по обед, цял ден обикалят из градчето яздейки. Някои впрягат животните в каруци и натоварват на тях цялата фамилия, за да покажат на всички колко издръжливи са конете им. Освен надпреварите и надтеглянията, доброто настроение се поддържа и от традиционната скара.За доброто настроение на гостите ще бъдат осигурени разядки, ракия и питки.

Кушии ще можем да видим и край село Калугерово. Състезанията с коне започват в 10:30, а, ако времето позволи, в тях ще се включат и ездачи на спортни коне. В 11:00 започват и състезания по теглене на товар в 4 категории, като тежестта ще варира между 500 и над 900 килограма. Състезанията се провеждат само няколко километра след селото в посока с. Боримечково, а веселбата обикновено продължава чак до вечерта!

Конски великден ще се празнува и в конната база "Фригопан" край Царацово. Състезанията започват в 10:30 сутринта и ще включат три паркура и прескачане на препятствия с различна височина.За най-нетърпеливите ще бъде осигурена възможност за кратка разходка с кон или пони. Народни танци и още прескачане на препятствия очакват и посетителите на конната база "Тракиец" между селата Житница и Дуванлии. Надправарата започва в 11:00, а освен конете, в празненствата ще вземат участие и мъжки певчески хор, а събитието ще бъде съпроводено с танци и много изненади.

Шествие до параклис "Св. Тодор" ще тръгне от асеновградския квартал Изток в 10:00 часа. В параклиса ще бъде отслужен водосвет за здраве на конете и ездачите им. Зрителите ще имат възможността да се порадват на конни състезания в Асеновград след месец - на 24 март. Мястото на провеждане е в непосредствена близост до изхода на града в посока Кърджали. 

ЛЕГЕНДА ЗА СВ. ТЕОДОР

В събота ще почетем и светеца Теодор. Църквата е канонизирала шестима светци с това име, а в народното съзнание липсва ясно разграничение между тях. Легендата е свързана със Св. Тодор Тирон, който, 50 години след смъртта си, се явил пред архиепископ Евдоксий, за да го предупреди, че великденския пост е опорочен. Византийският император Юлиан Отстъпник /332-363 г./ решил да се подиграе с християните по време на строгия им пост, като поръчал всичката храна на Цариградския пазар да бъде поръсена с кръв от идолски жертви. Светецът, обаче, се явил на архиепископа и препоръчал всички християни да се изхранват с коливо  - да варят пшеница с мед. Така вярващите не купили храна от пазара и спазили поста си.

Българите почитат светеца още от ранното Средновековие, като обединяват обединявайки култа към Светите великомъченици Теодор Тирон  и Теодор Стратилат.

Според друга легенда Св. Теодор Стратилат бил заставен от император Лициний да принесе жертва към езическите богове. Владетелят бил недоволен от факта, че в селото, управлявано от Теодор, били покръстени толкова много поданици на империята. Светецът отложил ритуала с два дни, за да успее да подготви идолите си, но вместо това ги унищожил. Разбрал това, императорът заповядал Теодор да бъде бит и измъчван, а после – хвърлен в тъмница. След 5-дневен затвор без хляб  и вода, бил прикован на кръст, а очите му били избодени с копие. Мъченичеството му приключило с посичане с меч.

ТОДОРОВА СЕДМИЦА

Дните от седмицата преди Тодоровден се считат за най-лошите в годината. Тачели се най-вече за предпазване от болести, а всеки ден бил свързван с различни суеверия. Разбира се, в наши дни поверията са разпространени в отделни региони и рядко се спазват.

Чисти понеделник или Песи понеделник  е първият ден от великденския пост. Сутринта на този ден се изпълнявал обичаят „тричане“, който се свързва с измъчване на домашните кучета, за да се изгонят бесовете, за които се считало, че през зимата са се вселили в тях. Това се случвало по различни начини, а на някои места продължавали да се играят и кукерски игри.

Вторник се считал за най-лошия вторник в годината  и бил наричан още Чърн вторник, Усо̀вски вторник, или „началник на сушата“. На този ден се месел  хляб, а парчета от него се хвърляли на покрива на къщата, на нивата и в реката. С него се приканвали дъждовните облаци. Ако някой твърде често бива сполетяван от нещастия, народът казвал за него, че е „роден в Чърн вторник“.

Срядата в Тодоровата седмица се почитала като Луда сряда или Разполовена сряда. Била пряко свързана е с разбирането, че човек носи в себе си ангел  и дявол, ако дяволът надделее, човек се „разполовява“ и в следствие полудява. Някои дори вярвали, че това се случва, ако човек работи през този ден.

Следващият ден от седмицата е известен като Въртоглав четвъртък и също се счита за лош ден. На този ден се жените се предпазвали от въртоглавие – световъртеж при хората и паразитна болест при животните, като се омесвали питки питка, прекадявали я а и захранвали с нея хората и добитъка в къщата. Не се работи и не се правят големи покупки.

Черният петък или Шамотен петък се счита за един от дванадесетте лоши петъци през годината. Тачел се за предпазване от шемет – виене на свят. Все още се смята, че всички сънища на този ден са пророчески. Жените не се мият, не се сресват и не плетат на този ден. Раздават се питки, като се внимава броят им да  е нечетен.

 

Храм "Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат", Добърско

На Тодоровден празнуват имената Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна.