Абсолютно неприемливо вече 8 години действа мораториум върху царските имоти, въпреки решението на НС да бъде приет закон за тях. Такъв трябва да има най-после.

Това заяви известният адвокат правозащитник Михаил Екимджиев, който защитава Симеон Сакскобургготски по делото срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург пред Dir.bg.

- Г-н Екимджиев, трябва ли от правна гледна точка, след като правителството се отказа да сключи споразумение и делата продължават, парламентът да приеме специален закон, с който веднъж завинаги да се реши какво ще се прави с въпросните имоти?

- Нормалното, справедливо, законосъобразно е да се приеме закон, най-малкото защото решението за мораториума върху експлоатацията и разпореждането на царските имоти е на Народното събрание - от декември 2009 г. Тогава в решението на парламента с председател сегашният министър на правосъдието Цецка Цачева е написано - налага се мораториум до приемането на закон - като легитимните очаквания на всички засегнати страни - и на царското семейство, и на държавните институции, които оспорват собствеността, е той да бъде приет - година, две, най-много три след това, а вече осма година тече този мораториум и такъв закон не е приет. Това не е приемливо в една правова държава. Държавата не изпълнява собствените си решения, така че на чисто формално ниво закон трябва да има.

Отделно, че има подобен европейски опит с бившия гръцки крал Константин, при който пак по подобен начин едни правителства възстановяват собственост, други отнемат, стига се до Страсбург и в края на краищата се приема закон, в който с взаимни отстъпки се стига до едно задоволително и справедливо решение.

- Адвокатката на г-н Сакскобургготски по делата за имотите заяви, че е възможно, ако се стигне до именно такова справедливо решение, той и сестра му Мария-Луиза да оттеглят жалбите си от съда в Страсбург...

- Това зависи от конкретните параметри на споразумението, нищо чудно да има и такава клауза, зависи какво точно ще бъде договорено. В случая аз бих бил един изпълнител - ако моят клиент каже - оттегляме жалбата, няма какво друго да направя, стига да има споразумение.

- А ако все пак делото бъде доведено докрай, големи ли са шансовете то да бъде спечелено от Сакскобургготски, дори и заради това, че казусът се точи вече толкова години?

- След като съм се ангажирал с този казус - едва ли репутацията ми е на човек, който си слага името и подписа под лековати и несериозни неща - смятам, че шансовете са реалистични да бъде спечелено делото. И сте права - колкото по-дълго продължава този мораториум, толкова по-големи са шансовете, понякога колкото по-неблагоприятно се развиват нещата в България, толкова по-добри стават шансовете пред международните правозащитни институции.

- Ако държавата загуби делото, най-вероятно ще трябва да плати огромна сума, след като само преди дни беше присъдено обезщетение от 1 млн. лева за старинна къща в Пловдив?

- Не се наемам да гадая, чисто процедурно преценки и претенции за обезщетение се правят накрая на делото, но във всеки случай - сумата не би била пренебрежима, виждате, че само хонорарите на представителите на държавата по вътрешните дела е 2,5 млн. лева. Това означава, че залозите наистина са сериозни, не само в морален и политически, а и в чисто икономически план.

- А бихте ли се наели да коментирате полемиката дали изобщо царското семейство има право да притежава въпросните имоти?

- Това е повече в компетенциите на колегите, които движат вътрешните дела, но препоръчвам да се прочете решението на Конституционния съд от 1998 година, с което е обявен за противоконституционен законът от 1947 година, с който са конфискувани и одържавени имотите на царското семейство. Ще видите, че всички единодушно - и 12-те съдии, без нито едно особено мнение, гласуват "за".

Освен това конституираните представители на всички власти - на изпълнителната - Иван Костов, и главният прокурор, много участници от всички министерства, всички заявяват: това е акт на справедливост, искаме да възстановят тези имоти, както се възстановяват на останалите български граждани. Тоест намерението е очевидно - да бъде възстановена собствеността върху тези имоти, а след това чисто прагматично държавата си измени позицията.

Няма да влизам в коментарите на съдебните решения, но моята перспектива в Страсбург е малко по-различна - държавата първо е постановила това решение, след това с десетки актове на областни управители, кметове, шефове на лесничейства, на министерства тези имоти се деактувани като държавни, те са върнати и царското семейство е въведено във владение. Тук държа да отбележа, че част от тези имоти - около една трета са върнати още преди Сакскобургготски да стане премиер, другото е заблуда.

Тогава в периода от 1999 до 2002-2003 година се издават нотариални актове, царското семейството започва да плаща данъци, прави значителни подобрения, добросъвестно, със съзнанието, че са собственици, след като държавата ги е възстановила. От гледна точка на Конвенцията за правата на човека тези хора в продължение на години необезпокоявано владеят имотите и държавата ги третира като собственици, което означава, че те имат защитимо притежание и легитимно очакване.

Тоест дори не е необходимо да се изследва в детайли всеки имот с чии пари е купен - дали на Фердинанд, дали на Борис, дали на принцеса Евдокия. Напълно достатъчно е, че тези имоти са върнати и владени. И изведнъж този безсмислен мораториум - безсмислен е, тъй като по всяко дело има наложени обезпечителни мерки, а той продължава вече 8 години, без да изпълни визираното в самото решение - да се приеме закон.

Виждате, че се обръща политическата палачинка - тука има, тука няма, давам - вземам - това е неприемливо за правовите държави, където има стабилност, върховенство на закона и когато се приемат решения, те са изпълняват.