След промените в Конституцията вече са готови и измененията в съдебния закон. Предвидено е Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети да могат да номинират кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от парламентарната квота.

Както обещаха управляващите, орязани са и правомощията на главния прокурор.

След промените в Конституцията от края на миналата година бяха създадени два отделни съвета. Единият – Висш съдебен съвет, има 15-има членове. Сред тях са председателите на ВКС и ВАС, а останалите се избират, както следва: 8 - от професионалната квота и петима - от парламента.

Висшият прокурорски съвет пък има 10-има членове – главният прокурор е член по право, двама се избират от прокурорите, един - от следователите, а останалите шестима – от Народното събрание, като сред тях не може да има прокурори и следователи.

В проекта е отпаднало правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на дейността на всички прокурори. Предвидено е директорът на Националната следствена служба вече да не бъде заместник главен прокурор.

В промените, с които парламентът ще излъчва шестима души в Прокурорския съвет, а прокурорите и следователите - трима, от съсловната организация ги определят като политически контрол.

„Смятаме, че трябваше да има баланс между професионалната и парламентарната квота, защото само така може да бъде осигурена автономна прокуратура, която в същото време да е прозрачна и отчетна”, заяви Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България.

Експерти обаче виждат баланс, че през парламента номинации за Съдебния и Прокурорския съвет могат да правят от Висшия адвокатски съвет и юридическите факултети.

„В тази квота има пълна забрана да бъдат избирани прокурори и следователи, т.е. може да се надяваме, че другите юридически професии ще бъдат проактивни, за да гарантират добри и безпристрани юристи да бъдат номинирани”, заяви Иван Брегов, правен експерт в Института за пазарна икономика.

Според прокурорите политическото мнозинство в бъдещия Прокурорски съвет ще се окаже решаващо при избора на главен прокурор.

„Следващият главен прокурор ще бъде избран косвено от парламента и оттук нататък за автономност на прокуратурата много трудно ще може да се говори”, смята Владимир Николов.

„Можем да кажем, че редовите прокурори частично ги отвързахме от доминиращата власт на главния прокурор. Страхувам се обаче да не си привържем към политическата власт, която да бъде над тях”, заяви Иван Брегов.

Орязани са и правомощията на главния прокурор. Той вече няма да осъществява надзор на всички прокурори. Днес от правосъдното министерство не коментираха промените, пише Нова.