Проектът за Бюджет 2021 е одобрен на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), чието онлайн заседание е траело повече от 4 часа. Това съобщи Марияна Николова, вицепремиер и министър на туризма. 

"Проектите на законите минаха в Тристранката. Всички бележки на социалните партньори ще бъдат взети предвид при внасянето на окончателните нормативни актове", посочи Николова. 

По време на заседанието социалните партньори са обсъдили и одобрили  проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и проект на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. като мотиви към него, внесени от министъра на финансите. Като втора точка пък е бил разгледан проектобюджета на държавното обществено осигуряване за догодина, внесен от управителя на Националния осигурителен институт, както и проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година.

По бюджета на Министерство на здравеопазването са предвидени над 120 милиона лева допълнителен ръст, като така ще се покрият разходите за субсидии на лечебни заведения за болнична помощ, заплати за медицинския персонал, работещ с хора с коронавирус, за тестове и за кръвна плазма. 94 милиона лева пък са предвидени са ваксини и лекарства при необходимост.

"Допълнително сме предвидили механизми по НЗОК да се заплащат 85% от дейността на лечебните заведение, които не могат да извършват рутинните дейности заради коронавирус. Предвиден е и буфер от над 600 милиона лева - в случай на необходимост да бъде използван за лекарства, медицински дейности и заплащане на персонал, също свързани с ковид дейности", посочи заместник-министър на здравеопазването.

"По време на пандемия Министерство на здравеопазването може да бъде по-важно от Министерство на финансите", подчерта на брифинга вицепремиерът Томислав Дончев. 

От министерство на финансите пък посочиха, че темата, която най-често е обсъждана - т.н. "задлъжнялост на бъдещите поколения", България е страната с втория най-нисък дълг е ЕС след Естония. Той се равнява на 23,5% от БВП. Тя представи и данни за еврозоната и ЕС, където средните дългове са съответно 76,6% И 84%. 

"Водим проактивна, антициклична политика. Дефицитите през 2020 и 2021 са свързани с ковид мерки, насочени към хората, бизнеса и инвестициите. 2022 и 2023 ще се премине към фискална консолидация, продължаваме да поддържаме най-ниските нива на задлъжнялост в ЕС", обясниха от министерството на финансите. 

Поне 2,4-2,5% от БВП възлизат антиковид мерките, допълни Томислав Дончев. 

"С така предложения Закон за земеделския - ще се гарантират доходите на земеделските производители и сектор рибарство", обеща пък Десислава Танева. 

Проектът на държавния бюджет предвижда по-високи доходи и повече за образование, здраве и социална политика. Най-голямо увеличение ще има на парите в социалната сфера – с повече от 1,350 млрд. лв. В образованието – допълнителни 648 млн. лв., а в здравеопазването – 581 млн. Предвижда се заплатите в бюджетната сфера да нараснат с 10%, на учителите – със 17%, а за хората на първа линия в борбата с COVID-19 – с 30%. Отново се увеличава и минималната работна заплата – от 610 лв. на 650 лв.