Гергана Турийска е родена на 6 август 1984 г. в Казанлък. Част от детството ѝ минава в  Мюнхен, Германия, а през 1993 г. се установява в София. Омъжена е за Ясен Козев, който е композитор и председател на организацията на автори и музикални издатели за управление на авторски права „Музикаутор”. Гери и Ясен имат дъщеря Аника, родена през 2014 г. Турийска е автор на текстове на редица популярни български изпълнители, сред които Нина Николина, Графа, Мария Илиева, Тома Здравков и Рут Колева. През 2010 г. става вокалист на формацията Рубикуб. Паралелно с това е и водещ  на следобедно предаване по БГ Радио. През 2010 заедно със Стоян Динков издава романа „Приказка за вечността“, чието представяне дава начало на литературния проект Пощенска кутия за приказки. След като през 2016 година напуска радиото, Гери се отдава изцяло на творческия си проект.

Гери, познавам те като един много пъстър, усмихнат и положителен човек, какъвто те познава и цяла България. Кажи накратко какво се случва около теб.

В момента подготвям премиерата на новата ми поетична книга „Когато живееш с котка“, която ще излезе на 20.11. Редактор ми е Елин Рахнев, на когото съм фен още от книгата му „Канела“. Имах щастието да го срещна случайно преди две години на морето и той да приема поканата ми. Селекцията му е от 27, както ги наричаме „парчета“, подредени като музикален плейлист в книгата. Нямам търпение вече да я представя, защото я планирам и редактирам от цели седем години.

С теб се познаваме от съвместната ни работа в БГ Радио. От тогава досега доста неща се промениха покрай теб. Разкажи ни в каква насока са те?

Така е, изкарахме едни чудесни 5 години в БГ Радио. Там научих много, натрупах безценен опит, докато бях радио водещ. След това реших да се отдам изцяло на Пощенска кутия за приказки и напуснах медията. От тогава до днес личният ми път ме отведе на неочаквани места, преживях приключения, натрупах мениджърски умения от опита и ситуациите, с които се налагаше да се справям като организатор. Няма нищо по-хубаво от това да работиш за себе си, да поемеш целия риск и да се усъвършенстваш.

Наред с всичко останало ти си страхотен текстописец. Освен за твоето лично творчество, не малко твои текстове на песни са изпяти от български звезди. Продължаваш ли да твориш в тази насока?

Да, продължавам да пиша текстове и музика за други изпълнители, макар не и със същия интензитет, както преди. Последно работих с едно много талантливо момиче – Мария Драгнева. Скоро в ефир ще излезе песента ѝ „Акули“. Тя е страшно талантлива, красива, пълна с вдъхновение и е радост за мен ,че музиката ни среща. Бих ѝ написала още много песни.



Един от успешните проекти, по които активно работиш е Пощенската кутия за приказки. С какви истории пълните кутията?

Историите, които четем от сцената са истински. Написани от истински хора, във всички буквални и преносни възможни смисли. За изминалите почти 10 години много разкази минаха през очите и ушите ми и всеки един от тях е било важно да бъде представен на българската публика. Обичам да наблюдавам хората в публиката. Когато идват от офисите си в клуба, лицата им са леко напрегнати, бързат да седнат, да си поръчат напитка, усмихват се премерено. Когато четенето приключи, виждам едни озарени хора, ухилени до уши, освежени и приказливи. Чудесно е да правиш нещо, което действа така на другите.

Турнето обиколи много градове в страната и всеки път интересът е все по-голям. Какво ново може да видим, кои са следващите лица, които ще вземат участие?

Освен, че обикаляме редовно България, вече започнахме да излизаме и извън пределите ѝ. През октомври бяхме във Виена, където се срещнахме с българите там. Много взаимно пълноценно преживяване беше. Сега ни предстоят Мръсни приказки в София, в Carrusel club на 22-ри и 23-ти ноември, за които няма билети. Но, използвам възможността да ви поканя на 11 декември, отново в Carrusel club в София на премиерата на книгата „Животът от нещата“ с автор Красимира Хаджииванова. Краси е един от редовните ни автори, с уникално чувство за хумор. Книгата ѝ е сборник с разкази- някои четени на Пощенска кутия за приказки и Мръсни приказки, други съвсем скоро написани и непоказани никъде. В четенето ще участват Милица Гладнишка, Александър Сано, Пламен Манасиев, Оля Антонова, Елисавета Белобрадова и самата Красимира. Билети има в ticketportal.bg

От къде идват тези разностранни интереси и от къде ти хрумват толкова разчупени и нестандартни идеи? Аз лично съм бил пряк свидетел на не една и две такива.

Много обичам игрите- във всякаква форма. А, когато пораснеш и не спреш да играеш, съзнанието ти запазва тази чисто детска искра. Децата са най-креативното общество на планетата и трябва да общуваме възможно много с тях и да се учим смирено.

И заедно с всичко това от скоро се занимаваш с нещо нечувано за нашите географски ширини. Що е то "творчески предприемач"?

Този термин излезе от една покана към мен да бъда лектор на „Жадни за знание: Успехът е пред теб!“ на 21 ноември 2019 г. Събитието е част от образователната програма Youth Empowered, която цели да подпомогне развитието на младежите и пълноценната им подготовка за стартиране на кариера и успешна реализация в страната. Тъй като успях да трансформирам творческата си енергия в предприемаческа и обратното, формулирах този оксиморон. Обичам да се срещам с млади хора, които искат да водят интересен бизнес-живот, да бъдат смели и първи в нещо, тук. България, въпреки всичките си особености и странности е плодородна територия за новото. Може би защото дълго време то ѝ е било чуждо. Тук много неща се случват за първи път, за разлика от западния свят, от където идва всичко поп-културно, което консумираме ежедневно.

С кои твои силни качства/черти се съчетава най-добре това да бъдеш "творчески предприемач"?

С играта. Всичко е игра. Игра на статуси, на поведение, на риск. Обичам да повтарям, че рискът е илюзия. Понякога нещата стават такива, каквито си ги представяш, друг път става нещо съвсем различно, но няма празно. От всичко преживяно се учим, всеки ден. И само ние имаме силата да решим как да използваме натрупания опит и знание. Няма такова нещо като провал.

Какво трябва да притежава човек като теб, за да успява да съчетава толкова много неща? Този заряд не се ли изчерпва в един момент?

Това е бездънен кладенец. Докато го усещаш в себе си и вярваш в него, ще имаш от къде да гребеш. Да, вяра трябва и смелост. Съвсем просто е.

Снимки: Диляна Флорентин