Докато коронавирусът се разпространява по света, има опасения, че той ще мутира във форма, която е по-лесно преносима, т.е. по-репродуктивна и заразна, и/или пък по-опасна. Това потенциално ще влоши глобалната здравна криза. Какво знаем за начина, по който се развива вирусът?
Мутира ли вирусът?
Всички вируси мутират и коронавирусът Sars-Cov-2, който причинява Covid-19, не е изключение. Мутациите възникват, когато вирусът се репликира вътре в клетките и се допускат грешки при копирането на генетичния му код. За разлика от хората, чиито гени са записани в двуверижна ДНК, коронавирусните гени се пренасят върху едноверижна РНК.
Колко бързо мутира вирусът?
Коронавирусът всъщност е доста стабилен. Учените са анализирали около 13 000 проби от вируси във Великобритания от средата на март и са установили, че новите мутации се появяват приблизително два пъти месечно. Скоростта на мутациите е важна, защото колкото по-бързо мутира вирусът, толкова по-бързо променя поведението си.
Бързо развиващият се вирус може да бъде по-труден за изготвяне на ваксини, тъй като по времето, когато ваксината е разработена, частите от вируса, които имунната система атакува, може да са се променили. Сезонният грип мутира толкова бързо, че се нуждаем от различна ваксина всяка година.
В какви форми се подвизава коронавирусът по света?
Генетичният код от коронавирусите по целия свят показва, че той се разделя на групи, докато се разпространява. В това няма нищо необичайно. През април изследователите в Германия идентифицираха три основни генетични групи на вируса, който са кръстили A, B и C. Групи A и C се срещат най-вече при европейци и американци, докато група B е най-често срещана в Източна Азия. Но има и по-малки групи, които учените могат да използват, за да проследят инфекциите обратно до техните източници и в крайна сметка обратно в регион като Ухан или Северна Италия.
Защо мутациите имат значение?
Мутациите се случват случайно през цялото време. Повечето имат малък ефект и някои пречат на вируса, но с течение на времето могат да се натрупат единични или множество мутации, които правят вируса по-инвазивен, като му позволят да се разпространи по-лесно. Мутациите също могат да направят вируса по-опасен, например като го направят по-ефективен при заразяване на клетките
Какви мутации е развил вирусът?
Редица мутации привлякоха вниманието на учените. Изследователи от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина проучиха над 5000 коронавирусни генома от цял свят и откриха няколко мутации, които може да са доказателство за адаптирането на вируса към хората. Две мутации са в критичния шиповидния (S) протеин, който вирусът използва, за да нахлуе в клетките.
Мутациите на този протеин в момента са рядкост, но Мартин Хибберд, професор по възникващите инфекциозни заболявания и автор на изследването, което все още не е подложено на проверка, заяви, че появата на подобни видоизменени форими подчертава необходимостта от глобално наблюдение на вируса. Това ще разкрие дали новите мутации помагат на вируса да се разпространи и дали може да се наложи ваксините да бъдат преработени, за да отчитат мутациите.
В друго предварително проучване учени от Шефилдския университет и Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико открили подобни мутации в шиповидния протеин, за които авторите твърдят, че могат да помогнат на инфекцията да се разпространи. Въпреки че това е възможно, други учени смятат, че е рано да се каже категорично дали някоя от мутациите помага на вируса да "процъфтвява".
Проф. Ник Ломан от университета в Бирмингам каза, че всички коронавируси са много сходни и че вируси с особени мутации могат да доминират в различни области поради редица причини. Основен фактор е кой вирус стига първи - така нареченият ефект на основателя - който може да се сравни с плановете за пътуване на един човек, а не с каквато и да е адаптация на вируса.
„От гледна точка на хората, които са разбираемо загрижени за тази пандемия, сигурен съм, че няма да има значение кои мутации има вирусът, защото като цяло той е един сериозен вирус“, каза той.
Какво друго могат да ни кажат мутациите?
Тъй като учените научават повече за генетичния състав на коронавирусите, те ще могат да използват информацията, за да проследят инфекцията на индивида до близките групи и в крайна сметка да се върнат към неговия произход. Това може да бъде полезно за проследяване на огнища и откриване на нови инфектирани. Но интензивният мониторинг ще отбележи също как вирусът мутира и придобива резистентност към лекарства и ваксини, които се използват в бъдеще. "Когато лекове и антидоти станат достъпни, очакваме да видим функционални мутации, както антибиотичната резистентност при някои бактериите", каза Ломан.