По делото за предсрочно условно освобождаване на Джок Полфрийман спорно е било единствено дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Това пише в становището на тричленния състав на САС с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, който пусна от затвора австралиеца, убил студента Андрей Монов. 

Изреждат се и аргументите, които доказват превъзпитанието на Полфрийман зад решетките. "При престоя си в затвора осъденият е имал: - множество награди /13/; 

- всички наложени му дисциплинарни наказания са били заличени по силата на закона /чл. 109 от ЗИНЗС/ или като награда за доброто му поведение от самата затворническа администрация; - участвал е активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, включително е овладял писмено и говоримо български език и е успял да завърши висше образование; 

- подпомагал е пенитенциарните власти при контактите им с други лишени от свобода чужди граждани; - полагал е труд, включително /по негова инициатива/ без да получава възнаграждение за това; 

- регистрирал е сдружение, развило и развиващо активна дейност в обществена полза; - от докладите на затворническата администрация е видно, че през годините на изтърпяване наказанието поведението на осъдения бележи прогрес, което е довело до снижаване на рисковете от рецидив при него в много ниски стойности; 

- същите доклади съдържат позитивни данни по отношение личността на осъдения, включително констатацията, че "лишеният от свобода напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си"; - полученото обезщетение от издадено в негова полза решение на ЕСПЧ е преведено по сметка на пострадалите лица. 

При тези данни, съдържащи се в личното досие на осъдения, и позоваващи се на информация от затворническите власти, които са имали най-пряк досег с него в периода на изтърпяване на наказанието, съдът е приел, че по време на изтърпяване на наказанието е настъпила промяна у осъдения, която е изпълнила втората предпоставка по чл. 70 от НК.

 Съгласно чл. 439а, ал. 3 от НПК размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, ако цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието е било положително. Практика на съдилищата по сходни/близки хипотези показва, че прилагането на института на условното предсрочно освобождаване в конкретния казус и по отношение на конкретния лишен от свобода не е прецедентен случай", пише още в становището.

В него се напомня, че  условното предсрочно освобождаване e уредено в почти всички правни системи по света и може да се приложи по отношение на осъден за всяко престъпление, независимо от неговата тежест и вид /с изключение на доживотен затвори и доживотен без замяна.