Акселерацията в България е спряла за родените през 1996 и 1997 г. Преживелите Виденовата зима в майчината утроба и през първата си година са средно с 1,5 см по-ниски от останалите в поколението Y.

Причината е, че те са понесли тежкото икономическо време през вътреутробния период и първата си година, а именно тогава се определят близо 50% от ръста на детето. От момента на зачеването до раждането се формират 30% от ръста, а около 15% се решават през първата година на детето. Така родените през кризата на 1996 г. достигат средно 174,5 см, пише в. "24 часа".

Тези данни показва обобщение на антрополога към БАН доц. Рачо Стоев. Той разглежда множество мащабни изследвания за последния век. Тенденцията сега е децата отново да растат по-високи. От последните замервания през 2015 г. се получава интересно явление, което показва, че ръстът на 18-годишните момчета е същият, както на 15-годишните, а височината на пълнолетните момичета е същата както на 13-годишните.

"Причината за това е, че новото поколение е родено вече след кризата, някъде към 2000 г. Те още ще растат и ще надминат тези, които са родени през Виденовата зима", разказва доц. Стоев. В извод от вековното проучване може да се каже, че децата, родени по време на криза, растат по-ниски, а след кратка пауза акселерацията се е завърнала обратно с пълна сила.

Децата на разведени стават по-високи

Факторите, които влияят на израстването, са няколко: висок социален статус, добра лична хигиена и голяма жилищна площ. Ключов фактор е и храната. В началото на XX век българинът яде месо на главните християнски празници, а през останалото време се храни с хляб и млечни продукти или хляб и фасул.

По данни от 1934 г. храната му е в голяма степен калорична и надминава 3400 калории на ден, което е много за тогавашна Европа. Сред тези калории се включват около 800 г хляб на ден, докато сега средно българинът приема по 200-300 г. "Консумацията на хляб постоянно намалява. Преди век храната ни е била бедна на белтъчини и мазнини, а сега е главно обратното", добавя доц. Стоев. Последните години силно е нараснала консумацията на месо.

Друг фактор за растежа са грижите на баби и дядовци. Когато едно дете е добре обгрижвано, то расте по-високо. 

На ръста влияе също жилищната площ. "При по-лоши жилищни условия ръстът е по-малък. Когато децата имат самостоятелна стая, могат да се развият повече", казва доц. Рачо Стоев.

За последния век българинът е пораснал с 10 см

Точно с 10 см е пораснал българинът за последния един век. В началото на ХХ век средната височина е 166 см. "След 1900 година има подобряване на здравословното състояние и намаляване на раждаемостта. Тези фактори силно влияят на растежа", казва антропологът от БАН доц. Рачо Стоев.

Той прави обобщение на поредицата изследвания и забелязва, че процесът на израстване продължава до 1985 г. Тогава българинът достига до 176 см. Но по това време настъпва период, в който жизненото равнище в България се понижава. Връхната точка е 1996-1997 г. - така наречената Виденова зима. 

В началото на XX век най-ниски са били португалците, а сега ни изпреварват по ръст. Така е и при гърците. Това говори, че стандартът на живот там се е подобрил повече, отколкото у нас. Доказано най-ниското население в Европа и на Балканите са ромите.

Ниският социален статус, лошата хигиена, многодетността и лошите условия, при които растат децата, се отразяват на ръста им.

От всички европейски страни най-драстично е израстването в Норвегия. Там височината е нараснала с около 20 см за периода от началото на XVIII век до днешни дни. 

Снимка: pixabay