Престъплението „агресия“ във всички негови форми да бъде основно „престъпление срещу мира“ в Наказателния кодекс. Това предвиждат изменения и допълнения в НК, предложени от Министерството на правосъдието и публикувани за обществено обсъждане.

Отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.

С тях наказателният закон се привежда в синхрон с Римския статут, с който бе създаден Международният наказателен съд (МНС) в Хага и очертава кръга от престъпленията от компетентността на международната юрисдикция, отбелязват от правосъдното министерство.

Належащото включване на „агресията“ в НК многократно бе анонсирано и от правосъдния министър в оставка Атанас Славов на фона на войната в Украйна. В момента кодексът признава за престъпление единствено „агресивната война“.

Макар че е сред държавите, дали старт на МНС още през 1998 г., България все още не е ратифицирала последвалите изменения в Римския статут, което води до вредни последици за държавата, включително неспособност да осигури пълноценна защита на българските граждани -  цивилни и военни, участващи в мироопазващи, хуманитарни и други подобни мисии в чужбина, както и на нашите граждани, намиращи се в зони на война по други причини.

Предлага се сегашната Глава 14 на НК „Престъпления против мира и човечеството“ да запази наименованието си, тъй като по Конституция тези престъпления не се погасяват по давност. Едновременно с това в Глава 14 се създават четири отделни раздела с наименования „Престъпления против мира“ - агресия, пропаганда и подстрекателство към война, „Престъпления против човечеството“ - геноцид, апартейд, поругаване на човечността и насилствено изчезване на хора, „Престъпления против законите и обичаите за водене на война“ - тежки нарушения на законите за водене на война при международен въоръжен конфликт, тежки нарушения при немеждународен конфликт, неправомерна употреба на символи, посегателство върху граждански обекти със специално предназначение или културна стойност и други, както и „Други престъпления“.

Предвиденото максимално наказание е доживотен затвор, тъй като във всички свои концепции за наказателна политика държавата последователно и категорично заявява решение за отмяна на наказанието доживотен затвор без замяна. Доживотният затвор е и най-тежкото наказание по Римския статут. Като задължително допълнително наказание за най-леките престъпления се въвежда общественото порицание.

Престъплението „агресия“ от Римския статут се въвежда в НК с четири разпоредби. Основният състав предвижда, че: „Който като военен или политически водач планира, подготвя, започва или ръководи използването на въоръжена сила на държава срещу друга държава в явно противоречие с Устава на Организацията на обединените нации, включително срещу нейния суверенитет, териториална цялост или политическа независимост, независимо дали е обявена война, се наказва с лишаване от свобода от 10 до 12 години“. Когато става дума за нахлуване, военна окупация, анексиране на територия чрез използване на сила и други се налагат най-тежките наказания – от 20 до 30 години затвор или доживотен затвор.

В НК изрично се записва и че „военен или политически водач на държава е всяко лице, независимо от длъжността му, което упражнява власт или фактически контрол върху политическите или военните действия или решения на държавата“. Това означава, че наказателна отговорност може да носи само онзи, който ефективно и лично определя и направлява на най-високо ниво държавната политика или военни действия. „От значение е действителното му влияние върху действия и позиции, ангажиращи държавата, което трябва да бъде пряко, решаващо, определящо и значително върху цялостните държавни политики, а не несъществено, случайно или ограничено до конкретни дейности по изпълнение“, се сочи в мотивите.