Българката Елена Русева, която от години живее в Лондон издирва майка си в България. Тя се надява историята, която разказва да прозвучи познато на някого и да срещне най-накрая своя родител, пише 24 часа.
"Родена съм на 28 септември 1953 г. и съм отгледана в село в Ямболски окръг. Баща ми Слав почина на 75 г. през 2004 г.", споделя жената. Таткото служил като моряк в Сарафово между 1949 и 1952 г. Имал квартира в Поморие. Бил семеен с едно дете. Месец след като се уволнява през септември 1952 г. целият му набор са върнати отново на служба за 6 месеца - от октомври 1952 г. до април 1953 г.
"По време на службата баща ми и негов приятел се запознават с две момичета и започват да се срещат с тях. Едното момиче се казвало Мери", разказва жената.

След уволнението приятелката на баща ѝ разбира, че е бременна. Потърсила го, но била принудена от богатата му и властна майка и от нейния строг баща да роди и да остави бебето при бащата и съпругата му. След това заминала със сестра си - едната в Израел, другата - в Америка.

"Когато бях на около 5-6 годинки, си спомням, че мъж и жена дойдоха да ме вземат. Дядо ми ме извика и каза: "Тези хора са дошли да те вземат за тяхно момиченце, ще отидеш ли с тях?" Когато го прегърнах през крака и се разплаках, той сложи рака на главата ми и им каза: "Детето не ни е излишно, ние ще си го отгледаме."

Тази сцена и тези думи се запечатали дълбоко в съзнанието на Елена и никога не я напуснали. "Когато бях на около 11 години, идваха две жени, с кестеняви коси, елегантно облечени, с прави поли под коляното. Седях в скута им, те ме галеха по-косата и ме прегръщаха. Дадоха нещо на майка ми и си заминаха", спомня си жената.

Тя разказва, че баба й постоянно я тормозела и й казвала: "Ти не си от нашия род, не знам на кого приличаш." "Даваше пари на другите си внуци и им купуваше дрехи, а на мен - не. И винаги ми казваше: "Ти ще слушаш и ще отстъпваш независимо пред кого по-малък или по-голям от мен."

Елена израснала около дядо си, защото само той я закрилял и се интересувал от нея. "Често ходех в селската библиотека. Вечер, когато всички си бяха вкъщи, ги молех да ме слушат, за да им прочета приказка, или нещо което сам научила, за да ми обърнат малко внимание. През всичките тези години отношението на баба ми и майка ми към мен бе отрицателно. Правеха всичко, за да се оттърват от мен, като ме омъжат на 16 години, но успяха на 18 години", спомня си жената.

През 2000 г. ѝ се обадила жена по домашния телефон и ѝ казала, че рождената ѝ майка е друга и да попита баща си за Мери. "Бях още повече объркана и изплашена, не знаех как да постъпя. Не исках да обидя никого. Попитах майка ми за моето раждане, а тя започна да ми се присмива все едно ставаше въпрос за някаква сапунка по телевизията, а не за мен. Казваше ми: "Попитай баща си да ти каже къде е ходил и какви ги е вършил."

Когато попитала баща си коя е жената, която ме е родила - Мери или друга, и къде е сега, той казал: "Да, те са идвали тук и двете и си заминаха за Израел и за Америка и майка ти ги познава." Майка й обаче отрекла, че познава такива жени, а после при един от мнoгoбройните им разговори, й казала: "Като се разведе и си върна бащиното име, те те намериха."

"Вече 55 г. мисълта, че не съм нейна дъщеря, не ме напуска. Винаги сам се чувствала излишна, не на мястото си. Въпреки всичко съм благодарна на родителите ми, че са ме отгледали, най-вече - на майка ми. Сега, когато и аз съм майка, разбирам колко трудно й е било."
Тя не обвинява и не съди никого. "Не искам никoго да нараня и ги моля да ми простят, че се е наложило да стигна дотук. За съжаление всички са починали. Вече съм сигурна, че жената, която е искала да ме вземе, се е казвала Мери. Не знам коя е тя, тя ли ме е родила, или е моя леля. Какво е станало с моята майка и къде е, не знам. Ще съм щастлива да я видя и прегърна, ако е жива. Ако ли не - поне да узная истината колкото и болезнена да е тя", надява се жената.

Тя се обръща към всички, които четат историята ѝ с огромна молба да ѝ помогнат, ако някой знае нещо.