Харчим най-много за здраве и комуникации в Европа Най-голям дял в харчовете на българите е за храна и безалкохолни напитки, сочат данни на НСИ за потреблението на член от домакинство в България за 2017-а.

Българите са изразходвали през 2017 г. за храна средно по 5217 лв. на лице от домакинство, което е с 9,7% повече в сравнение с 2016-а. 82 на сто от разходите на хората са били насочени пряко за потребление, показват още данните. Делът от потребителската кошница, който е за храна, отчита лек спад през 2017-а спрямо предходната година От 30,8% през 2016-а през 2017 г. тези разходи са вече 30,1 на сто.

 

Тенденцията е постепенно средствата, които се отделят за храна, да намаляват. През 2013 г. те са били например 33,2 на сто. Харчовете за цигари и алкохол възлизат на 200 лв. на лице от домакинство, като това е 4,2% от всички разходи.

Второто най-голямо перо в бюджета на българина са средствата за жилището и плащането на битовите сметки - вода, ток и газ. Те са изчислени на 770 лв. и формират 14,8% от харчовете, като при тях има повишение на дела имо т общите разходи - година по-рано са били 14,3%.

 

През 2017-а средно едно лице от българско домакинство е изхарчило по 217 лв. за мек диван, нова холна маса или нещо за модернизиране или поддръжка на дома.

Друг компонент в разходите е транспортът, който заема 6,7% от общия бюджет на българите. Това е леко понижение в сравнение с 2016-а, когато тези разходи са били 6,9%. 280 лв. са били разходите за здравеопазване, което е 5,4 на сто от средствата, които лице от домакинството харчи.

 

Обобщен анализ на Евростат също разглежда харчовете на домакинствата във всички страни от ЕС през 2016 г. и според него отново за българите най-съществен дял от разходите е този за храна и безалкохолни напитки, предава 24 часа. Данните на Евростат обаче не са за лице от домакинство, а за цялото домакинство. Средно домакинствата в ЕС харчат около 12,2% от бюджета си за храна и безалкохолни напитки, докато в България делът е 19,5%.

Най-голяма част от портфейлите на евродомакинствата отива за поддръжка на жилището и битовите сметки - вода, електричество и газ. Така основното перо в техните разходи е с дял близо една четвърт от харчовете им. За битовите сметки българите заделят 19,3%, по данните на Евростат.

Датските домакинства харчат найголям дял от своите разходи за тези нужди - 29,1%. България, Естония, Литва и Румъния са страните изключения, в които най-голямо перо в бюджета е храната, а не поддръжката на дома. Румънците харчат 27,9% за хранителни продукти, Литва - 22,2%, а естонските семейства отделят една пета от бюджета си. За обзавеждането на дома българските домакинства отделят 5 на сто от разходите си.

Най-малко за визията на семейното кътче отделят жителите на Малта, които харчат за това 7 на сто при средно 5,5% за ЕС. Българите отделят 1,3% повече за пушене и пиене като дял от разходите от средното в ЕС. Българските домакинства са отделили 5,2% от бюджета си за закупуване на тези стоки спрямо средно 3,9% в ЕС.

Естонците пък са първенци в тази класация, харчейки 8,5% от портфейла си за алкохолни напитки и тютюневи изделия. Най-малко пари за тези стоки отделят португалците - 3,1 на сто. По-малко пари за облекло и обувки заделят родните домакинства спрямо средното за ЕС. При средно 4,9 на сто в евространите българските семейства отделят 3,2% от разходите си за тези стоки. Най-суетни към дрехи и обувки се оказват естонците, които отделят 6,8% от бюджета си.

Третото голямо перо в бюджета на българските семейства са средства за транспорт - 14 на сто, като страната се нарежда на 6-о място по дял на тези разходи. Водещи тук са словенските домакинства с 15,9%, заделени за транспорт, а последни са словашките със 7,5 на сто при средно 12,9% за ЕС.

Под 10 на сто от разходите на родните домакинства са за развлечение и култура Със заделени 7,8% се нареждаме малко под средното ниво за ЕС - 8,5 на сто. Най-малко за отдих харчат румънските и кипърските домакинства, докато шведите са първенци със заделени 11% за забавления.

Българите харчат най-много като дял от разходите си за здравеопазване в Европейския съюз, сочи още статистиката. Средно домакинство у нас е похарчило 6,4% от бюджета си за здравни грижи, при средно 3,9 на сто в ЕС. Само 1% от тях са за болнични услуги, с 4,6% са закупени лекарства и 0,8% са за други услуги. Над 3 пъти по-малко от нас за здраве са отделили домакинствата във Великобритания - 1,8%.

Макар да харчим най-много за здравни грижи, то е най-евтино у нас - с 29% под средното за ЕС равнище. Най-разточително пък за хотели и ресторанти са харчили жителите на Малта и Кипър, със съответно отделени 19,2% и 17,1% от бюджета си, докато българите - 6,6%.

Най-малкото перо в потребителските разходи на домакинствата у нас са средствата за образование. Те заемат 1,1% от общите им разходи при средно 1,2 на сто за ЕС. Кипър са първенци в тази класация с похарчени 2,7%, а Швеция заема последното място с 0,3%. Челното място по харчове за различни видове комуникация заема България с отделени 4,8 на сто от бюджета при средно за ЕС - 2,5%.

България продължава да е водеща и в рейтинга за страна с най-ниски цени по данни на Евростат за 2017-а. Според анализа обаче това не се отнася за всички видове стоки. При храните и безалкохолните напитки, транспортни услуги и потребителска техника страната ни отстъпва първото място по евтиния.

Сред страните от ЕС в България може да се купят най-евтино цигари, алкохол, дрехи и обувки, Ако европеец реши да си направи екскурзия с цел пазаруване на дрехи, страната, към която трябва да се насочи, е България Защото цените на дрехите и обувките у нас са със 73% под средното за ЕС равнище, а в Швеция са със 133% над него.

Обобщеният анализ показва, че Дания изпреварва всички страни в ЕС по скъпотия. Потребителските цени в скандинавската държава са със 142% над средното за ЕС равнище, докато в България - 44% под него (виж графиката).